Читать «Махди» онлайн - страница 230

— Не. Видях само непознати лица.

— Добре. Бих желал най-напред да знам какво всъщност са правели вън типовете, които ни нападнаха.

— Аз зная, ефенди. Разбрах го от думите им. Канели са се да набождат риба. Ти знаеш, че това става само нощем. Пали се на брега или на някоя лодка огън, чиято светлина примамва рибата. После бива набождана с копия. Мъжете тъкмо били изпълзели от мишата дупка, за са се отправят към водата, когато чули Агади да крещи. Спрели и чули, и съгледали нас двамата. Изтеглили се в дълбоката сянка и ни допуснали съвсем да приближим, за да ни заловят. Един от тях имал гребло. Той беше, който те тресна и свали. Мислиш ли, че пак ще се отървем, а?

— Аз винаги се надявам, значи сега също. Рейс Ефендина нали е тук.

— Стига да не ни пречукат още преди да е дошъл!

— За такъв вариант действително трябва да държим сметка. Ние вече неколкократно се измъквахме на нашите врагове и за да го предвардят, лесно може да им щукне идеята веднага да ни отнемат живота. За учудване е, дето са ни оставили сами и не са поставили пазач. Но тихо, някой идва!

Чухме стъпки. Рогозката, служеща за врата, бе отметната и влязоха неколцина мъже — начело Мурад Насър, зад него старият фелдфебел Бен Ифрам, когото разпознах по куцукащата походка. Дебелият се изтъпанчи отпреде ми, поглади доволно брада и се подигра:

— Ти си пак тук? Надявам се, сега по-дълго да можем да се насладим на присъствието ти. Или и днес възнамеряваш да изфирясаш пак така бързо?

Аз не отговорих. Тогава той се обърна към фелдфебела:

— Виж, това е християнското куче, за което ви разправяхме. Тоя проклет чапкънин ни е сподирил чак дотук. Ама това ще е последният му път в живота. Заклевам се в Аллах, че оттук той няма да се махне! Той и неговият спътник ще умрат!

— Нямам нищо против — ухили се башшавишът. — Сега ти си тук повелителят заместникът на Ибн Асл, и аз съм длъжен да ти се подчинявам. Веднага ли да ги изведем и застреляме?

— Застреляте? Това би било една твърде бърза смърт. Те трябва съвсем яваш да умрат и същевременно да изтърпят няколко вида смърт. Ние трябва да изнамерим изтезания, от каквито никой още не е умирал. Сега е нощ. Аз искам да видя техните мъки, искам да наблюдавам всеки трепет по виещите им сурати. Това може да стане едвам през деня. Та нека почакаме, дорде се разведели.

— Дотогава тук ли ще останат да лежат?

— Не, ще ги хвърлим в Джура ел джаса, където ще лежат толкова надълбоко и сигурно, че хич няма да е нужно да ги вардим. Ние междувременно ще се заемем с прекъснатия риболов. Месото ни е към края си и трябва да се сдобием с риба. Лодката на двамата кучи синове подсигурена ли е?

— Да. Тя беше вързана за най-крайното дърво на машра. Ние я изтеглихме на брега и сега можем да използваме и нея за набождането на рибата.

— Предложението е добро. Две лодки — двоен улов. Ние сме десет асакери, ти и аз. Ако във всяка лодка се настанят по петима мъже, то в серибата могат да останат двамина, за да пазят пленниците, което впрочем хич не е нужно.

— Аз го смятам, напротив, за много нужно — рече Бен Ифрам. — Мислиш ли, че двамата врагове са се хайманосвали тук сами? Не биха ли могли да са дошли с кораба на Рейс Ефендина?