Читать «Махди» онлайн - страница 229

Веднага щом краката ни докоснаха земята, клекнахме, за да се ослушаме отново за известно време. Около нас владееше дълбока тишина и нищо подозрително не се чуваше. В този момент луната изгря над дърветата и заля със светлината си откритото пространство на мишра. Можехме да го обгърнем с поглед. Беше така осветен, че дори мишка не би могла да ни убегне по тая площ. Ние се изправихме, за да се изкачим горе и проучим по какъв начин бе затворен входът към серибата. Затварянето се състоеше от здрави колове с височина четири метра, свързани с гъст трънен плет.

— Тук е непроходимо, ефенди — прошепна Бен Нил. — Трябва да се върнем.

— На мен не ми бе и в намерението да се вмъквам в серибата — отвърнах аз също така тихо. — Нека видим дали тези колове са набити в земята. Типовете все пак трябва да имат някакъв удобен проход. Ако се окаже, че преградата е прекалено стабилна, ще трябва да допусна, че тук някъде има „миша дупка“.

Наведох се да прегледам долната част на коловете. Тогава до мен прозвуча един крясък от устата на Бен Нил. Понечих рязко да се изправя, ала получих удар по главата и изгубих съзнание…

Когато дойдох отново на себе си, бях омотан с въжета като някоя египетска мумия с ленените й бинтове и лежах в един тукул, в който гореше огън и димът се изтегляше през едно отверстие в покрива. Бен Нил лежеше също така вързан като мен. Виждайки, че отворих очи, той отдъхна дълбоко:

— Слава на Аллах, че се пробуди! Смятах те за мъртъв, ефенди!

Главата ме цепеше. Пред очите ми се мержелееше, а в ушите жужеше рояк пчели. Забелязах, че сме сами.

— И теб ли те повалиха с удар? — попитах.

— Не.

— Тогава можеш да ми разкажеш как се случи, че се намираме тук, вероятно в някой тукул на серибата.

— За съжаление, да. Ние сме в заселището, макар ти да казваше, че изобщо не ти било в намерението да се вмъкваш тук. Ти тъкмо беше изговорил тези думи и аз бях сграбчен отзад. Обърнах глава и видях зад теб да стои някакъв келеш, замахнал да те удари с едно гребло по главата. Изкрещях високо. Ударът се стовари и ти рухна. Мен ме държаха трима или четирима здрави мъже. Те поискаха да ме съборят, но аз се бранех с всички сили, за жалост напразно.

— Да се надяваме, двамата ни спътници са забелязали какво се е случило.

— Аз се погрижих да го чуят, защото докато се борех с нападателите, не си мълчах, ами им крещях високо, та дядо да чуе.

— Абу ен Нил и Агади сигурно веднага са поели обратно към кораба, за да доведат помощ. Разправяй нататък.

— Ти говореше за миша дупка, ефенди, и с това си предположение нацели вярното. Когато ония ме надвиха, избутаха настрани един храст и ето как възникна една празнота, през която един мъж можеше да пропълзи приведен. Вмъкнаха ни през отверстието и ни донесоха тук, където ме вързаха още по-здраво, а теб изцяло те омотаха с въжета.

— Мурад Насър присъстваше ли?