Читать «Махди» онлайн - страница 232

— Е?

Дебелият турчин беше възприел тона на превъзходство. Той си мислеше, че сме били надхитрени и това му достави — Аллах не го беше надарил с открояващ се разсъдък — извънредно голямо доволство.

— Той не е никакъв ти бонго, ами динка — обясни гордо. — Ние наехме сто и петдесет динки и той е предводителят на тези войни.

— Машаллах! — провикнах се аз, давайки вид на изненадан.

— Да — ухили се Мурад. — Вие попаднахте в чудесен капан. Агади имаше у себе си едно важно писмо. Ако го бяхте пипнали, зле щеше да ни се пише. Само че вие сте прекалено големи будали да се доберете до едно такова нещо. Той се е престорил също така, за да ви заблуди. Трябваше да ви прати по Бахр ел Джебел за зелен хайвер.

— Е, мен все пак не заблуди!

— Но другите!

— Аз ви намерих!

— Какъв ти е кярът от това? Вие двамата утре заран ще бъдете екзекутирани. Рейс Ефендина се нуждае от един месец, за да иде горе до Бахита. Ще минат най-малко петдесет дена, преди да осъзнае заблудата си, да обърне и тук да ни намери. Дотогава Ибн Асл отдавна ще се е върнал и така ще му рече „добре дошъл“, че навеки ще забрави за тръгване.

— Аллах, Аллах! — направих се на сащисай. — Тоя динка бил голям шмекер!

— Много си е акълия той, много по-акълия от всички вас вкупом! Ти трябва хептен шашав да си станал, че да ти скимне шантавата дързост само двамина да навестите една вража сериба. Сега наказанието идва. Ти дотърча на сигурна смърт. И я сега ми кажи, как всъщност ти се удаде на кораба там край Фашода да се озовеш от каютата ми там долу в лодката?

— Имах у себе си два ножа — излъгах, тъй като не биваше да издавам сестра му. — Единия не бяхте намерили. Той ми изпадна от пояса и ето как стана възможно да си прережем един на друг вървите. После се спуснахме по котвената верига във водата и доплувахме до лодката, която още бе вързана за кораба.

— Така значи е станало! Е, в такъв случай днес ще внимаваме по-добре. Мъжете ми казаха, наистина, че са ви взели всичко, но все пак ще е по-добре да ви претърся още веднъж и тогава да ви хвърлим в Джура ел джаса, която ще напуснете утре по ранина, за да отидете на сигурна смърт.

Джура ел джаса означава в превод Ямата на наказанието. Асакерите на ловците на роби най-често са много непокорни, оскотели хора, на които не им пука да се възбунтуват от време на време срещу своите господари. По тази причина са необходими затвори. Но тъй като един тукул, една толкова лека постройка, както те в онези райони изключително служат за жилища, не е пригодна за тази цел, то просто биват изкопавали дълбоки отвесни ями, в които биват хвърляни престъпниците, те не могат да избягат, защото е невъзможно да изкатерят гладките стени.

Понеже серибите почти всички са разположени край речни корита, а ямите са толкова дълбоки, то не е трудно да се досети човек, че дъното е влажно, плесенясало, даже направо кално. На всичкото отгоре вътре се хвърля каква ли не смет и всевъзможни гадинки водят там своето съществуване. Аз не се почувствах въодушевен, когато чух, че една такава яма ще ни служи като пансион.