Читать «Махди» онлайн - страница 228

Изпървом се придържахме по средата на Рохл. Но след като бяхме гребали половин час и наближихме серибата, се насочихме към брега, за да отидем в сянката на дърветата. Агади уверяваше, наистина, че по време на неговото присъствие никакъв пост не пазел входа, но сега, когато там се намираха само десет мъже, старият фелдфебел беше може би по-предпазлив. По тая причина трябваше така да приближим, че да не бъдем забелязани от евентуалния страж.

Сега звездите станаха по-бледи, понеже луната изгря. Но тя все още не се виждаше, тъй като стоеше зад гората. Последната наподобяваше тъмен зид, в който не се съзираше никаква пролука. Джангехът беше водач на лодката. Той инструктираше тихо как да се гребе и управлява. Веслата бяха толкова внимателно потапяни и движени, че не причиняваха никакъв шум. Най-сетне негърът прошепна:

— Тук е мишра. Трябва да спрем.

— Но не при самия мишра, а преди него, до някое дърво! — поправих го аз.

Мишра беше пристанът. Дотам плавателния ни съд не биваше да отиде, тъй като щеше да бъде забелязан, в случай че имаше пост. Сега все пак различихме една пролука в гората; беше приблизително двайсет крачки широка. Това бе пристанът. Той се изкачваше от водата към височината на брега, ставайки все по-тесен, и завършваше при гредите и тръните, с които бе затворен входът на серибата.

Аз насочих лодката към едно дърво, растящо наполовина във водата, наполовина на брега. Агади се изправи отпред в лодката, за да я привърже към дървото, ала някакъв дълъг, здрав корен се бе протегнал във водата. Тук в сянката той не се виждаше. Лодката го закачи, полегна настрани и джангехът изгуби равновесие. Той цамбурна в реката и нададе силен вик на ужас, понеже знаеше, че на това място има крокодили. Агади потъна, подаде се отново и бе хванат и задържан от Бен Нил за ръката. По-нагоре имаше няколко пясъчни и тинести наноса. Една тъмна лента се отдели оттам и се насочи бързо към нас. Страхливо оглеждащият се динка я видя и извика уплашено:

— Крокодил, крокодил! Приберете ме вътре!

Агади действително се намираше в извънредно голяма опасност. Аз скочих от руля, сграбчих го за другата ръка… едно рязко дръпване от страна на Бен Нил и мен и застрашеният влетя в лодката, от което тя така се разклати, че заплаши да се обърне. Робът вече изчезваше под водата. В този миг крокодилът я блъсна с глава — за наше щастие, защото от това лодката отново се изправи. Бен Нил угости животното с един удар на греблото по муцуната и то изчезна под водната повърхност.

Сега лодката бе вързана за стеблото и ние останахме да седим безмълвно в продължение на десетина минути, за да се ослушаме. След като нищо не се раздвижи, приехме, че крясъкът и думите на негъра не са били чути, и аз се приготвих да сляза.

— Не сам! — нашепна ми Бен Нил. — Вземи ме със себе си, ефенди!

Тъй като бяхме вдигнали такава дандания, сметнах за по-добре да му дам помоленото разрешение. Слязохме там, където ъгълът на гората граничеше с водата и мишра. Аз не бях взел пушка и бях въоръжен само с ножа и двата револвера.