Читать «Махди» онлайн - страница 231

— Аз ще ги питам и горко им, ако не ми отговорят, или чак пък кажат неистината!

Мурад се обърна отново към мен, тегли ми един ритник и измъкна ножа си.

— Всяко мълчание при мой въпрос ще ти коства един пръст. Имай го предвид. Не се майтапя. Виж ножа! Не дадеш ли веднага отговор, режа! Сам ли си дошъл тук?

Турчинът говореше сериозно. Не можеше и през ум да ми мине да мълча. Още по-малко ми минаваше през ум да му кажа истината, тъй като се касаеше за моя живот. Едно впрочем ми беше още неясно. Типовете бяха намерили и обсебили лодката ни. Не споменаха обаче за Абу ен Нил и Агади, които се бяха намирали в нея. Къде ли се бяха дянали двамата? Бяха напуснали лодката. С каква цел? За да ни спасят? Аз не считах стария кормчия за способен на такова сърцато решение. Също така той едва ли беше мъжът, годен да го реализира. Най-умно от страна на двамата щеше да е веднага да се бяха върнали на кораба и да го доведат още през нощта.

Че турчинът говореше в наше присъствие за риболов, беше глупост. По тоя начин ни запознаваше със ситуацията, а все можеше да ни се отдаде случай да се възползваме от това познание.

— Само с Бен Нил съм — отговорих на въпроса на шишкото.

— Къде е Рейс Ефендина?

Аз се направих, сякаш не ми се казваше, тогава оня се наведе над мен, сграбчи ми левия палец, допря ножа до него и заплаши:

— Отговаряй, иначе режа! Къде е?

— Рейс Ахмед е отвъд в Бахр ел Джебел и ви търси там.

— Ти защо не си при него?

— Защото не ми се вярваше серибата да е нататък.

— Кой всъщност ви каза, че е отвъд край Бахр ел Джебел?

— Един бонго-воин на име Агади.

— А-а, тъй значи! Той накъде се канеше да отиде?

— Към Фашода, за да станел войник.

— Вие сигур сте го прибрали на вашия кораб и сте го претърсили?

— Да. Но нищо не намерихме.

— Питахте ли го за нашата сериба?

— Не, защото не знаехме името й. Но го питахме за Ибн Асл и тогава той каза, че го познавал. Ибн Асл имал някаква си сериба Алиаб там горе в местността, дето й казвали Бахита.

— И вие го повярвахте?

— Рейс Ефендина — да, но аз не хванах вяра на мъжа. И затова взех лодката, когато Рейс Ефендина отплава в Бахр ел Джебел, и с Бен Нил загребахме нагоре по Рохл да ви търсим.

— Чух, че си бил при Ибн Мулай, сангакът на арнаутите. Как е той?

— Добре си е. Това диване е виновно, дето трябваше да напусна Фашода. Бях открил, че е свързан с ловците на роби. Той ме залови и нареди да ме докарат при вас. Удаде ми се да се измъкна. Донесох за него във Фашода, ала той притежаваше в такава степен доверието на мюдюра, че оня повярва не на мен, а на него. Трябваше да се махна и бях доволен, че не получих бастонадата.

— Хак ти е — захили се турчинът. — Ако съжаляваш, че там не си отнесъл лобута, то мога да те утеша, защото тук ще го наваксаме. Значи бонго-воинът Агади искал да става във Фашода войник? Имаше ли надежда да бъде взет?

— Да. Той искаше да се обърне непосредствено към сангака на арнаутите.

— Вие сте синове и внуци на ахмакщината и безразсъдността! Въобразявате си да сте умни и мъдри, ама сте толкова гламави, че да ви съжали човек. Знаеш ли кой всъщност беше тоя бонго?