Читать «Махди» онлайн - страница 227

— Сегашните гости на Ибн Асл в също такива колиби ли живеят? Ти естествено си ги видял?

— Всичките. Та нали се намираха на кораба, който ни закара до серибата. Там имаше един бял, който се казва Абд ел Барак…

— Това е моккадемът на Кадирине, от чиито ръце освободих децата на твоя брат. По-нататък!

— Един друг биваше наричан Нубар, третият пък беше турчин, един много дебел мъж. При него се намираше сестра му, на която прислужваха две бели и две черни момичета.

— Знаеш ли защо е дошла туркинята с него?

— За да стане жена на Ибн Асл.

— Сватбата в серибата ли щеше да бъде отпразнувала? Отмина ли вече?

— Не. Искаха да изчакат до приключването на похода за роби.

— Знаеш ли кой и колко души ще участват в лова?

— Всички, освен турчина, който не искаше да напусне сестра си, и десет бели под командването на един стар, куц фелдфебел. Ама, ефенди, всичко това можех да ти кажа и по път. Защо си губите времето като оставате да лежите тук? Не виждате ли, че вятърът къдри водите на Нил?

— Имаш право, ние трябва да вдигнем котва. Но добре беше, дето останахме да лежим тук, иначе щяхме да плаваме нагоре по Бахр ел Гхазал и нямаше да те срещнем.

17. Серибата Алиаб

Екипажът обра котвата, вдигна платната и насочи „Шахин“ по Рохл.

Количеството вода в притока позволяваше да газят и далеч по-големи кораби от нашия. Вече казах, че в този район имаше само тръстика и нищо друго освен тръстика. До вечерта плавахме все между острови ом суфах. После бреговете се поръбиха със зелен буш, появиха се дървета и накрая отдясно и отляво имаше само гора, гъста, непроницаема гора. Същевременно реката се освободи от тръстиката и плаването ни се облекчи. След залез слънце заблестяха звездите. Можехме да виждаме надалеч и ето как ни бе възможно да плаваме цялата нощ.

Това щастие ни покровителстваше и през следващите дни, така че направихме едно изключително бързо пътуване и стигнахме целта по-рано, отколкото бяхме предполагали. Още вечерта на четвъртия ден Агади обясни, че серибата била толкова близо, та сме можели да я достигнем за един час. Налагаше се значи да спрем и ние пристанахме до десния бряг на реката.

Сега въпросът бе какво да предприемем. Утре посред бял ден да акостираме открито при серибата? Това не беше удачно, защото достъпът да нея нали бил толкова лесен за отбрана. Значи въпреки малкия си брой гарнизонът можеше да ни отвори много работа. Освен това все пак не се знаеше дали Ибн Асл вече е напуснал поселището. Лесно можеше да е възникнало някакво забавяне. Ето защо сметнах за уместно да предприема още през нощта едно разузнаване и Рейс Ефендина одобри. На него много му се искаше да вземе и той участие, ала счете за свой дълг да остане на кораба.

За целта се нуждаех от двама опитни по водата хора и по тая причина избрах Бен Нил и дядо му Абу ен Нил. Трябваше да ни придружи също и динката, тъй като единствено той знаеше къде се намира серибата. Беше може би девет часът вечерта, когато се отблъснахме от кораба.

Бен Нил и дядо му гребяха. Аз седях при руля, а Агади бе приклекнал при носа на лодката. Звездите искряха по небосвода, а водата отразяваше бляскавите им изображения. До половин час можехме да очакваме изгряването на луната.