Читать «Махди» онлайн - страница 226

Агади ме погледна с невярващи очи. Той, негърът, езичникът, не можеше да проумее една такава лошотия. Аз му се притекох на помощ, като му разказах накратко каквото знаех за Ибн Асл, а то бе повече от достатъчно, за да покаже на мъжа в какви ръце е попаднал. Когато свърших, той ме помоли припряно:

— Ефенди, разреши ми да напусна кораба! Трябва веднага да тръгна, трябва начаса да поема обратно към серибата, за да предупредя хората си и отмъстя на Ибн Асл!

Агади се извърна трескаво от мен, ала аз го задържах за ръката.

— Остани! Ти можеш, наистина, да тръгнеш, но аз те съветвам да останеш при нас. Ти вече не си в състояние да промениш нищо и най-много да идеш на сигурна смърт.

— Аз ще убия Ибн Асл, но не той мен!

— Ти не го познаваш. Какво си ти срещу него! И… ще го срещнеш ли всъщност още в серибата?

— Не, защото той се канеше веднага да започне гхазуах. Аз трябва да тръгна след него. Пътят, по който е поел, ще узная в серибата.

— Лъжеш се. Там биха те хванали и убили. Самичък ти не си в състояние да постигнеш нещо, хич нищо. Ето защо те съветвам да останеш при нас. С нас вероятно ще стигнеш по-бързо до серибата, отколкото ако трябва да разчиташ на своята гребна сила. Така ще стоиш под наша закрила. Ние ще побързаме след Ибн Асл и ще го заловим заедно с всичките му бели. Тогава твоите войни ще бъдат спасени.

— Имаш право, ефенди. Ако позволите, ще остана при вас. Кой би го помислил! Вие ни бяхте описани като най-големите врагове на всички черни народи и аз с радост приех поръчението да ви заблудя в случай на среща. Сега враговете се превърнаха в приятели, а приятелите — във врагове. Аз ви посочих един погрешен път. Вие трябваше да се върнете и да плавате нагоре по Бахр ел Джебел. Сега обаче аз ще ви водя нагоре по Рохл, за да ви заведа до серибата Алиаб.

— На какво разстояние се намира тя оттук?

— Вероятно ще се нуждаем от пет-шест дена.

— Добре ли ти е известно месторазположението на серибата?

— Разбира се! Тя лежи на десния бряг на реката, значи на нас, когато отиваме, от лявата страна.

— Има ли там планини?

— Не. Местността е изцяло равнинна. Гора и само гора. Серибата е обградена от един гъсталак, през който човек не може да припари. Когато Ибн Асл я строил, отсякъл много дървета, които и сега лежат околовръст нея по земята. Между тях са израсли други, помежду тях пък — храсталаци и увивни растения, от което гората около серибата е заприличала на зид, през който никой не е в състояние да премине.

— Но само от три страни. Страната откъм реката трябва да е открита.

— Тя е също така затворена и само на едно-единствено място има вход, който може да се препречва с греди и трънак.

— Но тогава серибата е цяла крепост!

— Да. Ибн Асл твърди, че десет мъже лесно можели да я отбраняват срещу няколко стотици.

— Ако нападателите нямат никакво умение, да. От какво естество е вътрешността?

— Тя представлява един голям четириъгълен мегдан, на който са изградени от тиня и тръстика двайсетина кръгли тукул. Те са много здрави. Един тукул обитава самият Ибн Асл, във втори са намират припасите, а останалите държат асакерите.