Читать «Махди» онлайн - страница 225

Бях любопитен да узная скривалището, тъй като бяхме претърсили най-внимателно него и лодката му, без нищо да открием.

— Писмото е пъхнато в един малък глинен съсъд, закрепен на дъното на моята лодка — обясни той.

Леката лодка беше изтеглена на борда. На кила висеше едно малко глинено шишенце, чието тясно гърло бе затъкнато със смола. Ние отрязахме връвта и го строшихме. Съдържанието му се състоеше в един изписан лист хартия. Рейс Ефендина го взе, за да го прочете, поклати глава, разгледа го още веднъж и ме попита после:

— Разбираш ли персийски, ефенди?

— Да. Но как ще е стигнал Ибн Асл до владеене на този език? А и сангакът, който нали трябва да прочете писмото, също би трябвало да го знае. Покажи!

Ахмед ми даде листа. Аз разгледах редовете, написани с мастило и калем, но това не бе нито арабски, нито персийски, Можех да чета, наистина, думите, ала ги намирах за неразбираеми, додето ми хрумна, че Ибн Асл вероятно си е послужил с някоя предпазна мярка, та в случай че писмото попадне в погрешни ръце, да не може да бъде разчетено.

Арабският, както е известно, се пише отдясно наляво. Аз опитах да чета отляво надясно и видях, че ставаше. Писмото гласеше:

„Пращам ти Агади, предводителят на моите войни-динка. Аз му казах, че ще потеглим към гохлите, за да правим роби.

Моят поход обаче е насочен срещу гохките, което той сега още на бива да знае, тъй като те принадлежат към народите динка. Прати ми петдесет или повече бели асакери! Нека ме изчакат в серибата Алиаб. Когато се върна там от похода, с помощта на тези бели ще превърна и сто и петдесетте динкски войни също в роби. Така няма да е нужно да им плащам и даже ще получа пари за тях. Отстранявам предводителя им, за да се подчиняват само на мен, и ти възлагам задачата да се погрижиш той да не се върне при мен. Научих, че Кара Бен Немзи ефенди те навестил, ала нямаше как да дойда, защото той ни избяга и по тая причина ние трябваше много бързо да се разкараме. Познавайки съобразителността ти, съм убеден, че измъкването му няма да ти причини вреда. Той не знае нищо за серибата Алиаб и значи няма да ни намери, колкото и ще да си търси. А в случай че все пак е научил за нея, той ще срещне този динка Агади, на когото дадох указания как да го заблуди.“

Това беше съдържанието на писмото, което нямаше нито адрес, нито подпис. Прочетох го на Рейс Ефендина. Джангехът го чу и попита:

— Кой е динката, за когото става дума тук?

— Ти самият, а с динкските войни се има предвид твоите хора. Ти сто и петдесет души ли имаш със себе си?

— Да. Ние трябваше да потеглим срещу гохлите, за да ги направим роби.

— Ти обаче чу, че походът не е оправен срещу тях, а срещу гохките.

— Те са наши братя. Такова нещо аз няма да допусна!

— Ти вече не си там и следователно с нищо не можеш да попречиш. Откакто си тръгнал, твоите хора се подчиняват единствено на Ибн Асл, а той ще им каже, че си бил съгласен с набега срещу гохките. Като се върнат после, те бъдат превърнати в роби и продадени. А ти, е, ти ще умреш във Фашода, в случай че идеш и предадеш писмото.