Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 257

— Имаш право, ефенди. Ама после, когато тая работа се уреди, ще ни позволиш ли да изпълним за вас песните и танците на възхвалата и благодарността?

— Веднага. А сега трябва най-напред да погледна ранените.

Поисках да тръгна. Момичето ме задържа за ръката.

— Почакай още миг! Тези хора не заслужават да се заемаш с тях. Ако умрат от своите рани, значи другояче не е било желано.

— Но те все пак са хора!

— Не, хищни животни. И преди да те пусна при тях, те моля да ми кажеш какво ще стане с нас и тях.

— Ще ви поведем оттук към Бербер. Там се намира Рейс Ефендина, който ще нареди да ви отведат в родния край.

— Ти трябва да дойдеш с нас, за да могат нашите бащи и братя да ти благодарят. Ами какво ще стане с разбойниците?

— Ще ги предам на Рейс Ефендина, за да бъдат наказани.

— От кого?

— От съдиите на хадифа.

Марба направи един пренебрежителен, презрителен жест.

— Справедливостта на тези мъже е известна! Ибн Асл ограби не съда, а нашето племе, значи не съдът, а племето ни трябва да произнесе присъда над грабителите. Аз изисквам те да бъда отведени в селата на фесарахите.

— Що се отнася до мен, аз нямам нищо против, само че ми е невъзможно да изпълня желанието ти.

— Рейс Ефендина ще го изпълни.

— Не. Законът му го запретява.

— Благодаря ти, всичко е наред!

При тези думи очите й припламнаха заплашително. Тя се отдръпна, а аз се насочих към ранените. Те потискаха болките и не ме удостояваха с поглед, докато ги превързвах с помощта на Бен Нил. Там, където бяхме отблъснали през нощта вилазката, лежаха пет трупа, а при камилите намерих няколко тежко ранени, превързани вече от своите спътници. Сега исках да хвърля един поглед в шатрите, ала вниманието ми бе привлечено в друга посока. С други думи чух да прокънтява един глас, пред който гръмливият вик на Стентор — а той, както е известно, надвиквал петдесет мъже — би бил като ласкавият шепот на Зефира. Обръщайки се, съгледах Селим, който пристигаше заприпкан с развени одежди и развъртени като ветрени криле ръце и непрекъснато ревеше:

— Слава, възхвала, триумф и почести! Ние ги победихме! Те са тръшнати и смазани. Заплюйте кучите синове, бъзливите, заплюйте ги!

Селим се втурна към пленниците, спря при тях тъкмо когато и аз пристигнах и им закрещя, без изобщо дъх да си поеме:

— Сбарахме ви най-сетне, недостойници, окаяници! Мощта на моята ръка ви натръшка по земята, а блясъкът на славата ми ви окова в синджири. Вдигнете очи към мен и почувствайте как сърцата ви се разтреперват при вида на героя на всички герои, най-великият и прославен боец от племето на фесарахите!

Тази подкана има една неочаквана последица. Жените го видяха и познаха, а Марба възкликна удивено:

— Селим ел фаллах, ел Джабан! (Селим Дезертьора)

— Страхливеца! Как се е озовал той тук? Какво търси при тези храбри мъже?

Оня се обърна към говорителката и я измери с горд, презрителен поглед.