Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 256

Останах твърдо на решението си. Парламентьорът съзна, че е глупост да оказва по-нататъшна съпротива, и отиде още веднъж отсреща, за да предаде условията на ловците на роби. Само след късо време се върна пак и се остави пръв да бъде окован. После започна да вика хората си един по един по име и те идваха по реда си да им бъдат сложени прангите. Никой не обелваше нито дума, ала погледите, които ми мятаха, бяха достатъчно красноречиви. Горко ми, ако паднех по-късно на някой от тях в ръцете! Грозникът беше последен и той бе единственият, който не съумя мълчаливо да си помири със съдбата си. Когото минаваше край мен, той ми показа юмрук и заплаши:

— Днес ти мен, по-късно аз теб! Ние ще си уредим сметките!

— В такъв случай после ще си получиш задатъка — отвърнах аз.

Ранените не можеха да дойдат, трябваше ние да отидем при тях. Когато го сторихме, шатрите се разтвориха и освободените робини се юрнаха към нас. Последва сцена, която човек не би могъл да си представи достатъчно живо.

Твърди се, че красивият пол далеч превъзхожда силния по отношение приказливостта. Дали аз изповядвам това учение, е отделна работа. Ала тук и най-прононсираният скептик би стигнал до убеждението, че поне по отношение на фесарахите това твърдение има пълното си основание. От деятелността на говорилните органи можеше кажи речи да те хване страх! Бяхме така засипани от славословия, че трябваше нямо и без съпротива да понасяме техния напор. Аз бях ограден, всички се натискаха и ми говореха, сто ръце се протягаха към мен. Всяка викаше, говореше, гукаше, цвърчеше и кларнетираше насреща ми. Разкрачих крака, заставайки като скала в морето, ала въпреки това бях тикан напред-назад и ми бе трудно да се държа изправен.

Една-единствена правеше изключение — дъщерята на шейка. Тя стоеше настрани, без да участва във вълнението, и не се намесваше в действията на спътничките си. Когато забеляза сетне, че едва ли не ме достраша, Марба нададе пронизителен вик, при който красавиците тутакси се отдръпнаха и се наредиха зад нея. Тогава тя дойде до мен, подаде ми ръка и ме погледна с широко отворени очи.

— Значи това си ти. Така изглеждаш, ефенди! Ние те наблюдавахме и видяхме как сломи съпротивата на нашите мъчители. Благодарим ти и те молим да ни разрешиш в чест на нашето освобождение да изпълним една фантазия.

Бедуинът има страст към фантазиите и не пропуска да отмине ни една възможност неизползвана. Щеше да е коравосърдечно от моя страна да не дам одобрението си, ала сега нямах време да присъствам на такова тържество. Една фантазия трае най-малкото няколко часа, често дни наред, и сега пък даже женска фантазия! Тези добри дами се нуждаеха поне от половин ден, за де се накипрят. После хората, танците и постоянно завтарящите си лу-лу-лу-лу-лу-песнопения! Не, само това не днес! Ето защо отклоних.

— Ще се радваме да присъстваме на тази фантазия, когато освобождението ви бъде изцяло завършено. Ние още не сме заловили Ибн Асл, а докато той е свободен, не бива да мислим за един такъв празник на избавлението. Освен това ни избягаха двама важни пленници, които искам отново да заловя. Трябва да потегля, за да ги преследвам. Така че те моля да ми дадеш време.