Читать «Ловци на хора» онлайн

Карл Май

Ловци на хора

1. Мурад Насър

Ел Кахира — „Победоносния“ и Баувабе ел билад еш шарк — „Портата на Ориента“ така нарича египтянинът столицата на своята страна. И макар първото наименование отдавна вече да не си е на мястото, то второто все пак устоява с право. Кайро действително е Портата на Ориента. Като такъв той е най-много изложен на проникването на западното влияние и някога „Победоносния“ е станал толкова немощен от старост, че вече едва е в състояние да се противопоставя. От година на година той става все по франконски и там, където един високопоставен европеец бил чисто и просто намушкан само защото заявил, че султанът бил влязъл в „Ая София“ („Света София“) с ботуши, в днешно време всеки гяур може да посети петстотин двадесет и трите джамии на Кайро, без да е принуден да си изуе обущата.

Хотел „Шепърдс“, „Нве хотел“, „Отел д’Ориент“, „Отел дьо Нил“, „Отел де-з-Амбасадор“ и многобройните обществени гостилници, кафенета и ханове предлагат на чужденеца пълно задоволяване на всички потребности, които възпитанието му е втълпявало в родината. Но той трябва доста високо да заплати за тези неща и за такъв като мен, който не разполага с доходите на един английски лорд, е препоръчително да стои възможно по-далеч от тези, навестявали от европейските крезове, места.

Вярно, този съвет е по-лесно да се даде, отколкото да се следва, защото ако чужденецът избегне споменатите къщи, а пък иска да живее в Кайро, той е принуден да се настани на квартира у някой местен жител и трябва, ако не желае ежедневно и ежечасно да бъде мамен, да опознае условията в страната и най-малкото поносимо добре да говори арабски. На честността на преводачите и слугите никой не бива да се уповава. Е, да, човек може да повери известно състояние на някой слуга и добре да разчита, че оня нищо няма да задигне, но в замяна пък при всяка малка покупки, която трябва да извърши, ще мами своя господар с няколко пари или даже пиастъра, а такива загуби, колкото и незначителни да са поотделно, с течение на времето нарастват до представителна сума.

С преводачите нещата стоят още по-зле. Тръгне ли някой невладеещ езика с един такъв драгоман на пазар, то може да бъде сигурен, че водачът му ще завърти обща далавера с всеки продавач и ще намине по-късно да си прибере дивидентите. За да провери това, някакъв французин, който говорел добре арабски, но запазил в тайна познанията си, взел един драгоман със себе си в магазин за оръжия. Едва пристъпил прага, не получил още обичайната чаша кафе, и чул търговеца да казва на преводача:

„Братле, дай да измамим тая християнска свиня! Той ще получи лоша шефилдска стока, пък ще плати цената за дамаскска. Печалбата ще делим.“ Как само се сащисали двамата, когато французинът сега им обяснил на най-красив арабски, че нито е свиня, нито пък изобщо е имал намерението тук нещо да купува! Един прочут пътешественик пише наистина:

„По-рано човек трябваше сам да се грижи за всичките си потребности и като някоя готвачка да пазарува ориз, грах, пушено месо, кокошки и хилядите други там провизии, които се изброяват в книгите за пътешествия. От години насам драгоманът се наема с всичко това, че и с още къде повече. Правиш с него договор, според който той се задължава да ти поднася толкова и толкова блюда за закуска и обяд, да доставя освен това свещи, бельо, прислуга, транспортни средства. Договорите се сключват в консулството на народа, към който принадлежиш, и това е от значение не само за сигурността на двете страни, но е отлична мярка и за друго. Защото користолюбивият водач много добре знае, че при лошо изпълнение на обязаностите неговата по-нататъшна дейност може да се изложи на опасност, та дори и да бъде осъдена на провал, понеже всеки чужденец, преди да наеме професионален гид, се осведомява при консула за неговото реноме. Открита измама почти никога не се случва, но пък при сключването на договора хитрите араби съумяват да си извоюват изгоди и да прехвърлят задълженията от собствените си плещи върху тези на пътешествениците с една разсъдливост, свойствена комай само за тяхната раса.“ Значи и тук, където наличието на професионални гидове се квалифицира като полезна организация, се признава лукавщината на тези хора, а по моему е все едно дали ще бъда измамен още при сключването на договора, или това ще стане по-късно. Впрочем онзи, който може да се устрои така удобно, е направо за завиждане, защото трябва да има на разположение средства, които не всеки пътешественик притежава. Толкова и толкова блюда за закуска и обяд, кокошки и хилядите му там други провизии, бельо, свещи! Блазе му на тоя, дето може по такъв начин да пътува!…