Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 258

— Мълчи, дъще на клеветата, аз те познавам! Твоята уста е една никога несекваща тръба, през която дори най-дръзкият герой побягва. Отправи очи към мен и съзри Селим, победителя в безчет сражения, сияйния кумир на всички войни, образец и пример на най-храбрите мъже на всички народи, племена и села!

Отговори му дружният смях на жените.

— Вие се хилите? — викна той докачен. — Знаете ли, че за тая работа мога да ви накажа? Ето ръцете ми, на които дължите своето избавление. Би трябвало да ги стиснете и целунете. Наместо това вие ме поругавате и искате да затъмните блясъка на моята слава и факела на моята чест. Ефенди, кажи на тези дъщери на бъбривостта кого имат пред себе си и им повели да обградят достолепната ми фигура с дълбока почит и благоговение!

Когато Селим се обърна с тая подкана към мен, Марба ме попита:

— Ефенди, този мъж към теб ли се числи? Да не би да го е споходила незаслужената милост да се движи в твоята сянка?

— Селим е мой слуга — обясних аз.

— Негов слуга, приятел и закрилник — поправи ме суетният самохвалко.

— Какво чудо! — ахна Марба. — Ти и тоя Селим, който заради своята страхливост бе натирен от племето!

— Мълчи, о, зурна на хулителството! — повели й оня. — Не бях прокуден, а си тръгнах под напора на моята дързост, за да върша геройски дела, за каквито при вас не намирах възможност. Сега се връщам, озарен от стотици слънца на честта, и в селата на фесарахите ще ми бъдат въздигнати възпоменателни паметници, за да бъде завещана славата ми на идните поколения.

Дългият нехранимайко се обърна и се оттегли с толкова горда стойка, сякаш наистина беше някой втори Сид или Баяр.

Значи Селим е бил отлъчен! Стана ми жално за него, че му бе казано така в лицето, макар сам да носеше вината за това. Защо ли не можеше да си сдържа ченето! Най-належащата работа сега беше преследването на моккадема и муца’бира и аз не можех да я предоставя на другиго. Когато го казах на Али Фарид, физиономията му изрази опасение.

— Ефенди, ще ти призная открито, че ще ми е далеч по-приятно да останеш. Да мъкна толкоз много пленници и на туй отгоре да държа в ред шейсет женоря, това май не ми е по силите.

— Ама нали пленниците са оковани, а жените на драго сърце ще те следват. Какви затруднения би могъл да имаш?

— Знае ли се. Кой може да ти обуздае една жена, а пък тук са цяла сюрия! Ефенди, не ми причинявай мъката да ми ги стовариш единствено на мен. Та нали още не зная по кой път трябва да поема с тях.

— Към Бир Мурат, накъдето най-вероятно са се насочили и бегълците. Те знаят, че Ибн Асл идва оттам, и са се завтекли към него, защото само така биха се предвардили от изнемога в пустинята. За да отида съвсем на сигурно, ще пообиколя да потърся дири от бегълците.

Нашият бивак, от който бяха избягали, беше разположен на северния бряг на вади, ала аз се изкачих сега на южния, тъй като в тази посока се намираше Бир Мурат. От височината най-напред изминах едно разстояние навътре в пустинята и се насочих сетне надясно, за да изследвам пясъка, вървейки успоредно на вади. Не ми бе потребно много време и попаднах на следите, идващи от вади и навлизащи в пустинята в южна посока. После поех обратно. Докато се спусках от височината в долината, забелязах в бивака суматоха, чиято причина не можах да установя. Жените ликуваха радостно с обичайните гърлени звуци, а помежду тях се включваше с ругатни гневният глас на мюлазима. Какво се бе случило? Разбързах се надолу. Когато достигнах дъното на вади, Али Фарид ме видя, затича се насреща ми и викна още отдалеч: