Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 255

— Съгласен съм.

— Притежаваш ли всъщност достатъчно власт над хората си, че да те послушат?

— Имам я, защото за най-малкото непокорство се полага смърт. Без тая суровост не би могъл да съществува никой ловец на роби.

— А как се каниш да им отправиш заповедта?

— Бива ли да ида отсреща?

— Не.

— Тогава ми разреши да викна някого, с когото да се споразумея.

— Разрешавам ти, но споразумението трябва да стане в мое присъствие.

Беше вече споменато, че нашите асакери носеха със себе си робски вериги. Пратих един от хората горе да ги докара с една камила. На вика на Бен Касаве дойде един мъж и седна до него. Предводителят му оповести решението си и обясни причините. Мъжът ме изгледа с мрачен поглед и стана.

— Ефенди, ти отмъкна пушките ни и сега можеш да ни застреляш, когато ти е угодно. Ние го знаем и сме съгласни на капитулация. Сдръж думата си да ни предадеш! Ама не си мисли, че ще ни убият. Тая радост няма да достави никой египетски съдия на един християнин. Може би по-късно пак ще се видим и тогава ти ще си тоя, дето трябва да се предаде!

Той си тръгна и изпратеният за веригите аскери вече водеше камилата си. Беше дошъл в долината от мястото, от което се бяхме възползвали с Бен Нил вчера, когато слязохме с двете камили във вади, за да измамим ловците на роби. Всяка от тези вериги беше снабдена с една крачна и две ръчни окови. Който бъдеше окован с такава верига, биваше подсигурен, толкова повече тук в пустинята, където никой пленник не можеше да мисли за бягство, без да се подхвърли на опасността от скоропостижна смърт. Оковите бяха разтоварени и приготвени да са под ръка за ловците на роби.

20. „Горко на онзи, който стори зло!“

Обградените се бяха скупчили, както виждахме, около пълномощника. Той им говореше много настойчиво, а после между него и тях се разви оживен пазарлък. Те изглежда, не искаха да се съгласят с предложението му. Но явно все пак му се удаде да ги убеди, защото те полека-лека се успокоиха, и когато сетне се върна, можа да ми доложи, че са готови да се предадат. Съглеждайки веригите, той се почувства неприятно изненадан и попита:

— Тук лежат железни окови. Да не би да са предназначени за нас?

— Да — обясних просто.

— Това ние не можем да допуснем!

— Въпреки всичко ще се озовете в тях!

— Ама ти самият каза, че и бездруго се намираме във ваша власт. Значи железните вериги не са нужни.

— Макар и да не са нужни, сърцето ми ще се успокои, като ви видя нагиздени с тях. Вие също експедирате робите си, понеже мъжете, винаги в оковано състояние, макар да знаете, че в пустинята не могат да ви избягат. За обогатяване на знанията ви ще послужи веднъж и вие да узнаете какво значи да си принуден да мъкнеш синджири. Като ви подарявам живота, аз ви оказвам една незаслужена милост и вие нямате ни най-малка причина да се оплаквате от веригите.

— Хората ще се възпротивят срещу слагането им!

— Това ми е безразлично. Който се опъне, получава куршум. По-нататък, всеки ще идва насам поотделно и невъоръжен! Който въпреки всичко носи някакво оръжие в себе си, ще бъде обесен.