Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 253

— Ти откачен ли си? Твоята жалка тръба би се пръснала при стрелбата и ти би наранил единствено самия себе си.

— Това е издъно погрешно, макар че и шейкът го твърдеше.

— Тъй, Менелик ти го е казал? По какъв повод?

— Когато поисках да стрелям по бегълците.

— А-а, ясно! Ама нали са били вързани!

— Действително и аз бях достатъчно предпазлив сегиз-тогиз да преглеждам сиджимите им. Хаирсъзите ми се присмиваха, ала понеже, както е известно, само гламавите хора се хилят, аз се загърнаха достойнството на едно дълбоко състрадателно мълчание. Те говореха много с шейка.

— Тихо или високо?

— Тихо естествено! Високото говорене можеше да бъде чуто тук долу от враговете. А това щеше да развали твоя план и ето как аз допуснах да си говорят тайно. Надявам се, по тоя начин съществено да съм подпомогнал плана ти!

— Тъй като сега вече нищо не може да се промени, просто ще се въздържа от присъда. Но искам да знам как е станало бягството само по себе си!

— Само по себе си? Много бързо.

Шейкът извади именно ножа си, преряза вървите на пленниците, преди да съм съумял да попреча, и те скочиха и офейкаха.

— Шейкът? Как е могъл да го стори? С тях ли избяга?

— И на акъла не му дойде! Още си седи горе, където преди туй беше седял.

— Каза ли ти шейкът какво го е накарало да извърши това деяние?

— Не, ама се гласи да го каже на теб. Когато маскарите хукнаха, аз дигнах пушката да им надупча телета с трите куршума. Шейкът обаче ми я изтръгна и рече, цевта щяла да се пръсне. И понеже тя наистина можеше да има някое кусурливо място, а ти още толкова много ще се нуждаеш от моя живот и закрилата ми, отдадох му право и се задоволих с това, да ти докладвам от скалите случилото се.

— Накъде се насочиха?

— Кой може да различи в мрака някоя посока? Те избягаха, а накъде, това знаят само Аллах и Пророкът. Да не беше срязал шейкът сиджимите, то те още щяха да седят горе под охраната на моите зорки очи, от които нищо не може да се изплъзне. Сега ми кажи какво трябва да правя, дали да нападна ловците на хора и да ги надвия?

— Не, не! Най-добре ще е хич нищо да не правиш. Качи се спокойно пак горе и седни при пазачите на камилите! Бих желал само да знам кой нещастен знак на зодиака е стоял на небето в деня на твоето рождение!

— Аз съм роден в зодията „Ес Сабу“, ефенди.

— Определено не, вероятно в знака на „Ес Саратан“. Затова повтарям: Тичай обратно и гледай да стигнеш до камилите! Да се надяваме, няма да им донесеш нещастие и на тях.

Селим поиска да възрази, ала аз тръгнах и го зарязах да си стърчи на мястото. Първата ми работа беше да намаля отряда с трима мъже, които изпратих след Селим. Следваше да се очаква, че бегълците още се навъртат наблизо, за да си набавят за бягството две камили. Ето защо охраната трябваше да бъде подсилена. Едва после намерих време да поговоря с Али Фарид. И той беше разгневен като мен от бягството на моккадема и муца’бира, но за преследване не можехме и да мислим. Беше нощ, а и се нуждаехме толкова от хората си, че не можехме да се лишим и от един мъж.