Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 251

— За такова нещо ти не можеш да поемеш отговорността! — избухна Бен Касаве. — Ние сме поданици на хадифа, а пък ти си чужденец!

— Вие действате против законите на хадифа и с това не го признавате за ваш господар и повелител, следователно спрямо вас може да се процедира единствено според правото на пустинята. Вие ще бъдете стъпкани като торните бръмбари, попаднали под стъпалата на камилата.

— Ние знаем, че изпълняваш заръка на Рейс Ефендина. Ти си длъжен да ни предадеш на него!

Аха, значи Сина на свирепостта бе обзет от страх. Той мислеше, че му искам смъртта. Иначе определено страшното предаване на Рейс Ефендина изглежда му предлагаше единственото възможно спасение. Това ми беше приятно, защото сега не бе нужно да му правя големи обещания, за да го придумам да възпре хората си от съпротива. Вече можех да се надявам, че няма да се пролее кръв. Бях принуден обаче тутакси да осъзная колко лъжовна е тази надежда, защото тъкмо в този момент от скалната височина прозвуча гръмък гърлен глас:

— Спри, спри! Остани тук, остани тук!

Беше гласът на Солим, дангалакът. Веднага отгатнах какво означаваха думите му. Един от пленниците, а може би и двамата, си бе дигнал чукалата. Нямаше начин олелията да не събуди ловците на роби. Ето че сега нехранимайкото зарева отгоре с истински лъвски глас:

— Ефенди, ефенди, внимавай! Абд ел Барак и Нубар офейкаха!

Тоя нещастник! Бесен бях от него. Аз значи трябваше да внимавам, не той. Кой щеше да ти види, преследва и залови бегълците в тая тъмнилка? Това беше невъзможно. Трябваше да ги оставим да си търчат. Но в друго отношение се налагаше да се действа бързо. Повелих на пазача:

— Оставаш тук с Бен Касаве и отговаряш с главата си за него! Спусне ли се някой от бегълците насам, застреляй го!

И обръщайки се към грозника, продължих:

— Сега ще те преведа през линията на моите асакери, които са обградили бивака ви. Ще кажеш на хората си, че са обкръжени. Дал съм заповед да бъде застрелян всеки от вас, дръзнал да излезе от бивака. Съобщи го на спътниците си и ги предупреди! Ако се подчинят, може би ще проявя снизхождение.

Развързах му вървите, хванах го за яката и го тикнах пред мен. Бен Нил тръгна с нас. При нашата линия пуснах типа и той незабавно си плю на петите. Сега трябваше да се изчака какво ще решат ловците на роби. Асакерите трябваше да залегнат, защото по този начин, гледайки срещу звездното небе, лесно можеха да различават всеки приближаващ. А аз наредих на Бен Нил да държи пушката ми и запълзях към бивака, додето достигнах първата шатра. В нейна близост се бяха скупчили ловците в тъмна маса. Чух грозникът да ги увещава настойчиво и можех да разбирам само отделни думи или срички, но то стигаше да ми стане ясно намерението им. Докато неколцина мъже щяха да останат при шатрите, другите се канеха да изскочат откъм страната, където се намираше Бен Касаве, и да си го приберат. Удадеше ли им се да го освободят, то щях да имам в ръцете си един коз по-малко. Съществуваше и насрещен ход. Можехме да пропуснем враговете да минат и сетне да овладеем бивака. Само че това щеше да е погрешно, защото аз исках да имам не само бивака, но и ловците на роби. Та реших значи да не пропускаме противниците. Те бяха предупредени. Нападнеха ли ни въпреки всичко, то трябваше да си носят последиците. Изтеглих се бързо и събрах половината от хората си на едно място, което владееше посоката на вилазката. Те коленичиха плътно един до друг с готови за стрелба пушки. Едва бе станало това и чух враговете да идват. Скоро ги видяхме: приближаваха пълзешком. Цевите ни се сведоха, един вик от моя страна… изстрелите отекнаха. Ехото ги върна от скалите и в него се премесиха крясъците на улучените и бягащите.