Читать «Ловци на хора» онлайн - страница 252

Да, те бягаха, отстъпиха — бяха изгубили кураж. От това заключих, че загубите им не са незначителни. Асакерите се върнаха на предишната си позиция, с което полукръгът остана затворен. Сега някой се зададе отзад тичешком. Тръгнах към него. Още не бяхме се срещнали и той спря, извиквайки:

— Ефенди, ефенди, къде си? Теб диря!

Беше Селим, нещастният Селим. Тоя обесник все трябваше да прави всичко наопаки.

— Затвори си устата! — посрещнах го аз. — Какво ти скимна да крещиш така!

— За да ме чуеш, ефенди!

— Глупости! Нима не помисли, че и неприятелите ще те чуят?

— Това нищо не вреди, защото моят глас ще накара да затрепери и най-куражливия враг.

— Не се хвали на всичкото отгоре! За малко да погубиш цялата работа с кряскането си. Във всеки случай ти носиш вината за кръвта, дето се проля тук.

— Аллах корим! (Аллах да се смили над нас!) Чух скалите да повтарят екота. Нашите асакери застреляни ли са?

— Да, всичките, до последния човек. Само аз останах.

— Тогава да бягаме! Бърже, бърже, хайде, ефенди! Той ме хвана за ръката да ме повлече.

— Я стой тук, пъзлива бабо! Ние стреляхме и враговете отстъпиха пред нас.

— Хамдулиллах! Знаех си аз, моят глас ги е ужасил. Веднага щом прокънти, драсват всички герои и народи, защото това е гласът на най-дръзкият и безстрашен воин от могъщото племе фесарах.

— Не, това е гласът на най-голямото магаре, което някога съм виждал, а пред едно магаре не побягва жаба или мишка. Селим, моли Аллах барем един-едничък път да ти проводи някоя мисъл, която поне да не е съвсем опака. Пленниците ли избягаха?

— Шейкът на монасирите ги освободи.

— Шейк Менелик? Че те пък на него ли бяха поверени?

— Не, на мен, ама аз ще ти разправя как стана работата, за да стигнеш до познанието, че съм невинен и съм сторил всичко, за да обърна в страх и ужас нашите врагове. Седях си аз горе при пленниците и шейк Менелик беше край нас. Размишлявах какво трябва да направи един храбър воин в моето отговорно положение. Там долу можеше да се стигне до битка, моите двама пленници можеха да предприемат опит за бягство. В двата случая бе нужно да съм подготвен и въоръжен. Та заредих значи, за да държа враговете тук във вади и пленниците горе в шах, два куршума в пищова и три в пушката.

— Също двойно барут?

— Тройно даже, защото колкото повече куршуми, толкова повече барут. Това е старо геройско правило.