Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 81

— Ставайте, ставайте! — извика бушменът.

Гарнизонът изтича към южния фронт на крепостта и откри стрелба. Мокололосите изпуснаха войнствени викове и продължиха да се изкачват. Въпреки силното опустошение на куршумите, те продължиха да нападат, като не хвърляха нито една стрела, за да не губят време.

Полковник Еверест вървеше най-напред, а другарите му го следваха неотстъпно, включително и Паландер, който навярно за първи път в живота си държеше пушка в ръце. Сър Джон вършеше чудеса, като прибягваше от едно място на друго и стреляше непрекъснато. Бушменът беше храбър и хладнокръвен като на лов.

Но нищо не можеше да спре мокололосите. Всеки убит биваше заместван от двадесет нови. Борбата не беше по силите на дванадесетте европейци и след половин час стана ясно, че мокололосите ще нахлуят горе. Те се изкачваха на тълпи, като се криеха от куршумите зад телата на убитите. Бяха по-страшни от диви зверове и никаква милост не можеше да се очаква от тях.

В десет и половина часа първите мокололоси се показаха на площадката. Обсадените трябваше да се скрият зад стената на крепостта, защото не можеха с изстрели да задържат нападателите.

Полковник Еверест изкомандва със силен глас, който заглуши шума на битката.

— Отстъпление!

След като дадоха още един залп, обсадените бързо се скриха зад стената на крепостта.

Туземците изпуснаха вик на тържество и скоро се появиха пред средния процеп, като се мъчеха да разрушат стената.

Изведнъж се чу страшен тътнеж, като гръмотевичен удар и гърмежите последваха един след друг. Картечницата влизаше в боя управлявана от сър Джон Мърей. Двадесетте и петте дула, разположени като ветрило, обсипваха с куршуми едно пространство от стотина фута, където се намираха туземците.

Площадката бързо се очисти, останаха само труповете. Чуха се викове, стенания, цяла градушка от стрели падна, но тя не постигна целта си.

— Чудесна машина! — каза бушменът, като се приближи до сър Джон. — Кога ще се уморите от тази свирня?

Картечницата млъкна. Неприятелите бяха изчезнали, като се спасяваха от градушката куршуми. Те се събраха по склоновете на планината.

През тази малка почивка полковник Еверест и Матвей Струкс отидоха на кулата, приближиха око до окуляра на далекогледа и успяха да разгледат върха на Валкирия. Когато нападението се поднови, те продължаваха да стоят при скъпоценния инструмент, като се сменяваха един други.

Битката пак започна и картечницата вече не беше достатъчна да отблъсва неприятелите, които никнеха при всички процепи. Битката продължи още половин час с най-голямо ожесточение. Европейците се защищаваха с огнестрелните си оръжия и сами получаваха само одрасквания от стрелите.

Към единадесет и половина часа, в разгара на битката, Матвей Струкс се приближи до полковник Еверест. На главата му имаше шапка, на която трептеше още една стрела. Лицето му изразяваше и радост, и ужас.

— Сигналната светлина, сигналната светлина — извика той.

— Какво? — попита полковник Еверест, като пълнеше пушката си.

— Да, сигналната светлина!