Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн

Жул Верн

Приключенията на трима руси и трима англичани

Глава 1

По бреговете на Оранжевата река

На 27 януари 1854 година двама мъже се бяха излегнали под една грамадна плачеща върба и приказваха, като не сваляха очи от Оранжевата река. Тази река, наричана от холандците Гротривер и от хотентотите Гариеп, по големина се равнява на африканските реки Нил, Нигер и Замбези. По нея има прагове и водопади. Александър, Бърчил и Томсън, които са изследвали тази река, възторжено описват прозрачността на водата й и живописността на бреговете й.

На това място, гдето се бяха разположили двамата мъже, край планината на Йоркския дук, реката представя рядко хубава гледка: непристъпни скали, грамадни камъни, вкаменени дървета, дълбоки пещери, непроходими гори, неосквернени от брадва — всичко това образува чудесна картина, като фон на която служат Гариепските планини. На това място реката се стеснява и изведнъж пада от четиристотин стъпки височина. И цялата водна маса шуми и бучи, промъква се между зелени клони, святка между скалите и с тътнеж пада, като дига облаци от водни пари, които блестят с всичките седем цвята на дъгата. А наоколо се чува оглушителен шум и рев, повтарян от ехото на долините.

Единият от двамата мъже, които се намираха тука навярно за изследване, не обръщаше никакво внимание на околните хубости. Той беше бушменски ловец с живи очи, бързи движения и представляваше истински образец на това племе, което прекарва живота си в скитане по горите. Самата дума „бушмен“ е английска, произлизаща от холандски, и буквално означава „горски човек“. Това е общото име за всички скитнически племена на северозапад от Капската земя. Целият живот на тези племена минава в скитничество, в лов и в ограбване чифлиците на колонистите, които са изтласкали бушмените във вътрешността на страната, в съвсем безплодни местности.

Нашият бушмен, на около четиридесет години, беше висок и имаше силна мускулатура. Тялото му издаваше напрежение дори и през време на почивката. В движенията му проличаваше свобода, непринуденост и енергия, която е изпълвала „Кожения чорап“, героя на канадските прерии. В него липсваше само спокойствието на куперовия герой, което се забелязваше по постоянно изменящия се израз на лицето му. Нашият бушмен, обаче, не беше такъв дивак, както съплеменниците му — древните сакаси. Роден от баща англичанин и майка хотентотка, той беше умствено съвсем развит човек и говореше добре езика им. Облеклото му, наполовина хотентотско, наполовина европейско, се състоеше от червена фланелена риза, палто и панталон от кожа на антилопа и обуща от кожа на дива котка. На шията на ловеца висеше торба, в която имаше нож, тютюн и лула. Нещо като таке от овнешка кожа покриваше главата му, пояс стягаше кръста му, на ръцете си имаше гривни от слонова кост, а от раменете до колената падаше плащ от тигрова кожа. Едно куче от местна порода спеше до него. Бушменът бързо пушеше костената лула и явно проявяваше нетърпение.

— Успокойте се, Мокуме — обърна се към него спътникът му. — Вие навярно сте най-нетърпеливият човек, когато не сте на лов. Разберете, скъпи другарю, че ние с вас нищо не можем да направим. Онези, които очакваме, рано или късно, днес или утре, ще дойдат.