Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 82

— Видяхте ли я?

— Видях я!

Като гръмна още веднъж, полковникът извика „ура“ и се спусна към кулата, последван от Матвей Струкс.

Полковникът приклекна пред далекогледа и загледа с разтуптяно сърце. Светлината се виждаше на планината Валкирия точно в пресечната точка на нишките в окуляра. Най после беше намерен върха за последния триъгълник!

Чудна гледка представляваха учените, които работеха в разгара на битката!

Туземците превзимаха стената. Сипеха се куршуми, стрели, разнасяха се удари на копия, на брадви, а в това време полковник Еверест и Матвей Струкс спокойно вършеха измерванията, докато Николай Паландер нанасяше в регистъра резултатите от наблюденията си. Стрелите много пъти изфучаваха над главите им и се забиваха във вътрешната стена на кулата.

Учените невъзмутимо продължаваха да визират светлината на Валкирия и с лупа разглеждаха означенията във верниера, като всеки непрекъснато проверяваше резултата, добит от други.

— Нека направим още едно измерване, — каза Матвей Струкс, като мълчаливо обърна далекогледа.

Най-после един грамаден камък, хвърлен от туземец, отнесе от ръцете на Николай Паландер регистъра и счупи теодолита.

Но наблюденията бяха вече свършени! Направлението на светлината беше определено с точност до хилядни части от секундата.

Сега вече трябваше да бягат, за да спасят резултатите от славните и величави изследвания. Туземците вече проникнаха долу и всяка минута можеха да се появят на кулата.

Полковник Еверест и двамата му колеги грабнаха пак оръжието. Паландер пак прибра скъпоценния регистър и всички се изкачиха през един отвор. Там ги чакаха другарите им, някои леко ранени, но готови за отстъпление.

— Ами нашият сигнал! — извика Матвей Струкс.

И наистина, беше уговорено да се отговори със сигнал на светлината на астрономите! За сполучливото завършване на геодезичната работа Уйлям Еймери и Михаил Цорн трябваше от Валкирия да визират върха на Скорцев и навярно сега с нетърпение очакваха появата на светлина.

— Още една минута! — извика полковник Еверест и изтича в кулата, докато другарите му с нечовешки усилия отблъсваха диваците.

Кулата беше построена от сухи греди, и една искра беше достатъчна, за да се запали. Той бързо я подпали с прахан. Дърветата пламнаха.

И след няколко минути полковник Еверест и другарите му се впускаха вече под склона под дъжд от стрели, като караха пред себе си картечницата, която не искаха да оставят в ръцете на неприятелите.

Шалупата беше под пара. Мигновено отвързаха въжето, колелото се завъртя и „Кралица и Цар“ се понесе бързо по тъмните вълни на Нгами.

Скоро те се отдалечиха толкова от брега, че виждаха само кулата, която светеше като фар и навярно добре се виждаше от другарите, които чакаха на Валкирия.

Екипажът извика „ура“, като видя този грамаден факел, който надалече осветяваше пътя.

Уйлям Еймери и Михаил Цорн трябваше да бъдат доволни: в отговор на звездичката им показаха цяло слънце.

Глава 22

Николай Паландер се увлича

Сутринта шалупата спря при северния бряг на езерото. От туземците нямаше никаква следа. Експедицията се настани при едно малко заливче между две скали.