Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 83

Мокум, сър Джон Мърей и един моряк отидоха да търсят дивеч. За щастие, имаше предостатъчно. По бреговете на Нгами имаше голямо количество блатни птици от рода на патиците, от които ловците донесоха напълно достатъчно, за да подкрепят отслабналите сили на другарите си. Очевидно и занапред нямаше да гладуват. От мокололосите нямаше и следа.

На 5 март разположиха лагера върху брега на Нгами, под сянката на високи върби. Това беше същото място, на което бяха решили да се срещнат с младите астрономи. На това място полковник Еверест и Матвей Струкс трябваше да чакат другарите си и се надяваха по-щастливо да завършат заедно обратния път.

По неволя трябваше да починат няколко дни, но никой не се оплака от това. Николай Паландер се залови да изчислява резултатите от последните тригонометрически наблюдения. Мокум и сър Джон Мърей прекарваха всичкото си време в лов из тази богата с дивеч местност, която почтеният англичанин с удоволствие би купил за отечеството си.

След три дни се чуха гърмежи, които известяваха за приближаването на Уйлям Еймери, Михаил Цорн, двамата моряци и водача. Те донесоха със себе си теодолита, който остана сега единствен в англо-руската експедиция.

Радостта от срещата не можеше да се опише. Всички поздравяваха младите астрономи. В няколко думи те разказаха за пътуването си. Два дни скитали из една грамадна гора и се измъкнали от нея само благодарение съобразителността и пресметливостта на водача. Изкачването по планината било много мъчно, поради което и закъснели, като страшно се безпокояли за останалите си другари. Най-после успели да се изкачат до върха на Валкирия. На 4 март фенерът бил нагласен и през нощта срещу пети се появила светлината му, която веднага била забелязана.

Уйлям Еймери и Михаил Цорн също веднага видели огъня, определили посоката му и завършили измерването на триъгълника, върхът на който се намирал на Валкирия.

— Ами определихте ли географското положение на тази планина? — попитаха полковник Еверест и Матвей Струкс.

— Много точно, по наблюденията на звездите.

— И този връх се намира?

— На 19°37’35"337, с приблизителност триста тридесет и седем хилядни от секундата — отговори Уйлям Еймери.

— И тъй — каза полковник Еверест, — нашата задача е свършена. Ние измерихме една дъга от меридиана по-голяма от осем градуса с помощта на шестдесет и три триъгълници, и когато бъдат изчислени резултатите от работата ни, ще се получи точната големина на градуса и на метъра в тази част на земното кълбо.

— Ура! Ура! — извикаха англичаните и русите, обзети от едни и същи чувства.

— Сега — прибави полковник Еверест, — трябва по Замбези да стигнем до Индийския океан. И вие ли сте на същото мнение, господин Струкс?

— Да, господин полковник — отговори руският астроном, — но аз мисля, че работата ни трябва да се провери математически. Затова предлагам да продължим тригонометричната мрежа на изток, докато намерим удобно място за построяване на нова основа. Отношението, получено между големината на тази основа, определена с изчисления, и големината, намерена от непосредственото измерване на местността, ще изясни точността на нашата работа.