Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 80

Този ден полковник Еверест събра другарите си и произнесе следната реч:

— Драго, Био и Родриг, когато са измервали меридиана от Дюнкерк до остров Ивиса, са се намерили почти в същото положение като нас. Те трябвало да съединят острова с испанския бряг чрез един триъгълник, страните на който били повече от сто и двадесет мили. Астрономът Родриг трябвало да запали фенер на един връх на острова, а френските учени чакали на сто мили далеч в пустинята Палмас цели шестдесет нощи. И едва на шестдесет и първата нощ фенерът светнал. Защо руските и английските учени да не могат да направят същото?

— Ура! — беше отговорът на тези думи, макар да можеше да се възрази, че Драго и спътниците му не са чувствували глад от който страдаха нашите пътешественици.

През деня се забелязваше особено раздвижване в лагера на обсаждащите: те отиваха някъде и се връщаха.

Бушменът явно се обезпокои. Дали мокололосите не мислят през нощта да извършат нападение или пък се готвят през нощта съвсем да си отидат? На бушмена се стори, че приготовленията имат враждебен характер. Жените и децата отидоха на изток, а останалите мокололоси навярно мислеха да извършат едно последно, решително нападение.

Мокум съобщи на европейците за подозренията си. Беше решено да следят внимателно през нощта и да бъдат готови. Нападението беше опасно, защото те бяха няколкостотин души и ставаше невъзможно да им се попречи през нощта да се изкачат по стената.

Полковник Еверест заповяда на моряка да запали машината и да държи шалупата готова, за да могат да избягат, ако стане нужда. Тази заповед даде вечерта, за да не могат мокололосите да забележат шалупата в езерото.

Вечерята се състоеше от сухи корени и мравки. Такава храна, разбира се, не можеше да подкрепи достатъчно хората, които очакваха сражение, но тях ги ободряваше твърдата решителност.

В шест часа вечерта, когато изведнъж се стъмни, механикът отиде да запали машината на шалупата. Бягството можеше да стане само в краен случай. Учените не искаха да напускат поста си, когато всяка минута можеше да се очаква сигналната светлина. Моряците бяха настанени при стените. Оръжията и картечницата бяха приготвени.

Няколко часа беше тихо. Полковник Еверест и Матвей Струкс седяха на кулата и не сваляха очи от върха, към който беше насочен далекогледа. Звездите светеха на небето и наоколо царуваше пълна тишина.

Бушменът стоеше сгушен под една скала и внимателно се вслушваше в шума, който долиташе от долината и ставаше, все по-силен и по-силен. Той беше уверен, че тази нощ ще бъдат нападнати.

До десет часа обсаждащите не мръднаха. Огньовете в лагера бяха угасени и в долината се възцари пълен мрак.

Внезапно Мокум забеляза по склоновете подозрителни сенки: нападателите се намираха най-много на сто крачки от крепостта.