Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 79

Една неочаквана случайност скоро им достави много по-хранително ядене.

Мравунякът представляваше конусообразен хълм, около който имаше още няколко други по-малки. Мокум искаше да разрови големия мравуняк, за да събере повече мравки. Той удари с брадвата си няколко пъти, когато ненадейно отвътре се чу шум, приличен на ръмжене.

Ловецът се спря и започна да се ослушва. Другарите му го гледаха мълчаливо. Той удари още няколко пъти, като се мъчеше да направи дупка, широка около един фут. Скоро от отвърстието се показа едно чудно животно с дълга муцуна, малка уста, прави уши, къси крака и дълга остра опашка. Дълги сиви косми покриваха тялото му, а лапите му се свършваха с грамадни нокти. С удар по главата Мокум уби животното.

— Ето ви и печено, господа! — извика той. — Дълго време чакахте, но затова пък ще видите, колко е вкусно! Накладете огън, вместо шиш, ще набучим месото на харбията на пушката и ще обядваме с голям апетит!

Мокум бързо изтърбуши животното. То беше мравояд, страшен враг на мравките, известно на бурите под името „земно прасе“. Ако не може да влезе в мравуняка, животното пъха дългия си и лепкав език, по който се полепват стотици мравки.

Печеното беше почти готово. То трябваше още малко да се допече, но изгладнелите пътешественици нямаха търпение. Веднага изядоха половината от животното и, макар че месото беше малко твърдо и миришеше на мравчена киселина, всички го намериха за много вкусно. Яденето възстанови силите, подигна духа и закрепи надеждата на европейците.

А надеждата беше необходима, защото и следната нощ не се показа светлина върху върха на Валкирия.

Глава 21

Fiat lux! „Да бъде светлина…“

Минаха се девет дни, откак младите астрономи и водачът напуснаха Скорцев. Какво ги е задържало — хора или животни? Задържани ли са или бяха загинали? Страхът заменяше надеждата. Минаха се девет дни, а за отиването им бяха достатъчни шест-седем дни. От благополучното им пристигане на върха на Валкирия зависеше участта на цялото предприятие.

Учените знаеха това и не можеха да се бавят напразно. А тъй като минаха вече девет дни и нямаше сигнал, това значеше, че те са убити или хванати в плен.

Ето от какви печални мисли бяха обзети полковник Еверест и другарите му. Те очакваха с нетърпение залязването на слънцето, за да подновят наблюденията си. Всичката надежда се възлагаше на далекогледа, в който трябваше да се забележи далечния сигнал. Целият живот сякаш беше съсредоточен в тесния кръгозор на далекогледа.

На 3 март бяха изядени последните остатъци от мравояда и трябваше пак да се хранят с мравки.

Моколосите не подновиха нападенията си. Навярно те мислеха с глад да принудят обсадените да се предадат. На 4 март гладът стигна най-високата си точка. Нещастните европейци дъвчеха луковични корени, като се надяваха с това поне малко да заглушат глада си. Те не бяха пленници в пълния смисъл на думата, защото можеха да отплуват на другия бряг на езерото, където имаше много дивеч. Няколко пъти дори мислеха да изпратят ловеца, но това беше опасно, защото рискуваха да изгубят шалупата и тогава напълно да загинат, Колкото за това, да си отидат преди да са свършили работата, и дума не ставаше — това беше мъченичество заради науката.