Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 78

Скоро се изчерпиха всички запаси: оставаха само за един ден. През нощта на 27 срещу 28 върху върха на Валкирия не се забеляза най-малък знак от светлинен сигнал. Обаче, беше се минал най-късия срок, за който Уйлям Еймери и Михаил Цорн можеха да стигнат определеното място, следователно, нямаха причина да се отчайват. На 28 изядоха всичко, но смелите учени оставаха спокойни. Те твърдо бяха решили да свършат работата и да не се мърдат от това място, дори ако стане нужда да се хранят с трева.

През нощта на 28 февруари срещу 1 март нищо не се случи. Два пъти на астрономите се стори, че виждат светлина на планината. Но след като проверяваха, оказваше се, че това беше звезда.

На 1 март нямаха вече какво да ядат. Полковник Еверест и другарите му, които напоследък бяха навикнали малко да ядат, лесно понасяха това, но утре, ако бъде същото, щяха да изпитат мъките на глада.

На другия ден гладът се продължи. Сър Джон Мърей и Мокум страшно страдаха. Очите им добиха див израз. Струваше им се, че в стомасите им дращят котки.

— Ако имахме стомаси на тревопасни — каза сър Джон, — бихме могли да се нахраним на това пасбище!

Като мислеха така, сър Джон и бушменът гледаха езерото, в което не успяха да уловят нито една риба.

Уморени и измъчени, двамата ловци легнаха на тревата под един малък хълм, висок пет-шест фута. Те заспаха тежко, сякаш изпаднаха във вцепенение. Колко време се продължава това, не можаха да разберат. Изведнъж сър Джон в съня си усети ужилване. Той не искаше да се събуди, но ужилванията упорито продължаваха, додето съвсем не го събудиха.

И тогава видя хиляди бели мравки, които бягаха по лицето му, по дрехите му и които го покриваха от краката до главата. Веднага скочи бързо и събуди бушмена, който също цял беше покрит с мравки. Но, за учудване на англичанина, бушменът лакомо ги заяде, вместо да ги пъди.

— Мокуме, това е гадно! — извика сър Джон.

— Яжте, яжте и вие, това е бушменски ориз! — отговори ловецът, като не преставаше да яде.

Наистина, тъй туземците наричаха тези мравки, които представляваха за тях лакома храна. Единственият им недостатък е, че трябва да се ядат в голямо количество, за да се утоли глада. Африканците обикновено ги смесват със смола от мимоза и получават по-насищаща храна. Но мимоза нямаше и ловците трябваше да се задоволят с ориз в „естествен вид“.

Въпреки отвращението, сър Джон реши да опита „ориза“, взе една шепа и я поднесе към устата си: вкусът на мравките беше възкисел и приятен. Той продължи да яде, при което болките в стомаха му почнаха полека лека да изчезват.

Мокум изтича в крепостта и доведе до там целия гарнизон. Моряците веднага се нахвърлиха на „ориза“, а учените известно време не се решаваха. Но гладът и примерът на сър Джон Мърей ги насърчи.