Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 77

— Но може да се улови риба — каза сър Джон Мърей като се любуваше на великолепния изглед на Нгами.

— Това ще бъде мъчно без мрежа и въдица. Но нека не се отчайваме — случайността много пъти ни е помагала, може би и сега ще ни помогне.

— Случайността — извика сър Джон Мърей, — когато бог я напътва, тя е най-добрия приятел на човека! Случайността ни доведе при нашите приятели русите, а тях ги насочи там, където отивахме ние. И нека се надяваме, че тя ще ни помогне да свършим работата си.

— А тази случайност ще ни нахрани ли? — попита бушменът.

— Ще ни нахрани безспорно — отговори сър Джон, — и тя ще изпълни само дълга си, като направи това!

Тези думи дишаха такава увереност, че дори бушменът повярва, че случайността наистина е техен верен слуга, който чака от тяхна страна само известно съдействие, за да се прояви.

Денят на 25 февруари не донесе никаква промяна в положението на обсадени и на обсаждащи. Моколосите оставаха в лагера си. Воловете и овците пасяха в полите на Скорцев, а заграбените коли бяха откарани в лагера. Понякога някои от моколоските вождове, които се отличаваха с богатото си облекло, се опитваха да разгледат удобните за изкачване пътечки, но веднага биваха поразени от куршумите на европейците. Тогава моколосите изпускаха войнствени викове, хвърляха стрели и заплашително размахваха копията си.

Но на 26 февруари туземците започнаха нападение: петстотин души почнаха бързо да се изкачват от всички страни по планината. Гарнизонът на крепостта се настани по стените. Шестима мокололоси бяха убити с един залп, а останалите хукнаха да бягат. Но тъй не можеше да продължава: много мъчно беше да се защищават от няколкостотин души.

Сър Джон Мърей предложи да вземат от парната шалупа картечницата и да я пренесат на укрепения фронт. Моколосите скоро почувстваха гибелността на това оръжие.

През нощта астрономите необезпокоявани се занимаваха с определянето височината на звездите. Географското положение на Скорцев се оказа 19°37’38"265 — значи беше изчислено с точност до хилядни части от секундата, т.е. почти до един метър. Въз основа на това лесно беше да се определи, че пътешествениците се намират на по-малко от половин градус от северния край на дъгата за измерване, следователно и триъгълникът, върхът на който искаха да поставят на Валкирия ще бъде последен в тригонометрическата мрежа.

От 26 до 27 опитите за нападение не се подновиха. Денят на 27 протече бавно и се показа безкраен на малкия гарнизон: този ден заминалите астрономи трябваше, според пресмятанията, да стигнат Валкирия и следната нощ можеше да се очаква светлината на електрическия фенер.

Полковник Еверест и Матвей Струкс нагласиха инструментите и насочиха далекогледа към върха. Ако на върха се покаже светлината, ъгълът бързо ще бъде определен.

Сър Джон Мърей, който претърси всички храсталаци и високата трева, не намери нищо. Дори птиците, уплашени от присъствието на хората, се бяха изпокрили. Ловецът беше страшно ядосан, защото сега ловът за него не беше удоволствие, а pro domo sua, ако тази латинска пословица можеше да се приложи за стомаха на един англичанин. Сър Джон, който притежаваше великолепен апетит, беше страшно гладен. Моряците и бушменът страдаха не по-малко от него. Колкото за учените, те по-малко понасяха глада, като го заменяваха, по примера на Паландер, с едно или две уравнения от втора или по висока степен.