Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 76

Както предлагаше ловецът, тъй се и случи. На другия ден полковник Еверест видя, че всред мокололосите цари голямо оживление и че те очевидно се готвят за нападение. За щастие, те не можеха да нападнат брега на Нгами и в случай на безизходна опасност можеше да се отстъпи към езерото.

Но за това никой не мислеше. Европейците заемаха научен пост — пост на чест и на слава за науката и за родината — и бяха решили в никой случай да не го напущат.

В това бяха единодушни и руси и англичани. Между полковник Еверест и Матвей Струкс сега нямаше вражда, те дори не споменаваха за войната, която в това време пламтеше между Русия и Англия. Учените вървяха към една цел. Те желаеха да принесат полза и слава на отечеството си и мислеха само за едно — колкото се може по-добре да изпълнят задачата си.

Докато чакаха да светне фенера на Валкирия, двамата астрономи завършваха измерването на предишния триъгълник. Когато тази работа се свърши, решиха през следните нощи да се заемат с наблюдаването на колкото се може повече звезди, за да могат с най-голяма точност да определят географската ширина на Скорцев.

Трябваше да се реши въпроса, за колко време младите астрономи могат при благоприятни условия да стигнат до местоназначението си. Мокум беше поканен да каже мнението си по този въпрос. Той каза, че, според него, за това ще бъдат потребни пет дни, а ако се вземе предвид, че учените вървят пеша, а местността е пресечена с много потоци, напълно е възможно и пет дни да не стигнат.

Във всеки случай приеха най-много шест дни и на тази основа разделиха наличната храна. Тя беше много малко, защото една част дадоха на заминалите, а останалата не би стигнала и за два дни, ако се даваха обикновени порции. Големината на порцията трябваше да се намали на една трета, за да стигне за шест дни, докато на хоризонта се покаже очаквания светлинен сигнал.

Всички останали страдаха от недостиг на храна, но не издаваха, че са недоволни.

— Но нали не е забранено да се отива на лов? — каза сър Джон Мърей на бушмена.

Мокум поклати глава. Съмнително беше да се намери нещо тука, но това не е причина да не вземат пушките си. А ловците отидоха да разглеждат планината, докато другите се заловиха да изчисляват измерванията, нанесени от Николай Паландер в двойния регистър.

В лагера на моколосите беше тихо. Както изглежда, те още не мислеха да нападат и навярно чакаха, че гладът ще накара обсадените да се предадат.

Излезлите от крепостта разгледаха планината. По нея растяха низки храсталаци, червенолистни или сребърнолистни. По стръмните склонове се срещаха бодливи дръвчета, високи десет фута, с гроздове от бели, миризливи цветове, на които Мокум не знаеше името. От храстите изхвръкваха няколко-птици с тъмни пера и червени човки, които още при първия гърмеж, разбира се, изчезнаха. И тъй не можеше да се разчита на дивеч за изхранване.