Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 75
Жул Верн
— Далекогледите ни достатъчно ли са силни за такова разстояние?
— На върха ще трябва да поставим електрически фенер.
— Ще поставим!
— Но трябва да го занесем там.
— Ще го занесем!
— И ще трябва да се защищаваме от мокололосите — прибави бушменът.
— Ще се защищаваме!
— Господа — каза бушменът, — аз съм на заповедите ви и ще направя всичко, което поръчате.
С тези думи се свърши заседанието, което реши съдбата на научната експедиция. Учените, съединени в една обща цел, решиха дори да се пожертват, ако стане нужда, за да я постигнат. Те излязоха от крепостта, за да разгледат местността.
Матвей Струкс показа на другарите си върха, избран за станция. Това беше върха на планината Валкирия, който едва се виждаше. Обаче поставеният на него електрически фенер можеше да се види с далекогледа. Но този фенер трябваше да се занесе там и да се постави на повече от сто мили от Скорцев. Задачата беше много мъчна, но изпълнима. Ъгълът, който образуваше Скорцев с Валкирия от една страна и с предишната станция от друга, трябваше по всяка вероятност да завърши измерването на меридиана, защото тази планина не беше далече от двадесетия паралел.
Ето защо и астрономите толкова усърдно се мъчеха да извършат това последно измерване. Трябваше да се реши, как да се постави на планината електрически фенер — затова трябваше да се минат около сто мили по съвсем неизследвана местност.
Уйлям Еймери и Михаил Цорн се нагърбиха да направят това, а водачът-туземец предложи да ги придружи.
Те почнаха веднага да се стягат за път. Парната шалупа не взеха със себе си, защото можеше да потрябва за останалите, за да могат по-бързо да се отдалечат от крепостта, след като свършат наблюденията. За преминаване през Нгами решиха да употребят лека, издръжлива брястова лодка, каквато туземците построяват за няколко часа. Мокум и водачът слязоха в залива и бързо свършиха тази работа.
Вечерта в осем часа натовариха лодката с инструменти, фенер, пушки и малко хранителни припаси. Уговориха се да се срещнат на южния бряг на Нгами, при един залив, който бе известен на водача и на Мокум. Освен това условиха се, че когато светне на Валкирия, полковник Еверест ще направи същото на Скорцев и с това ще позволи на Уйлям Еймери и на Михаил Цорн да определят положението му.
Младите астрономи се сбогуваха с другарите си, излязоха от крепостта и слязоха в лодката, в която ги чакаха двама моряци — русин и англичанин.
Наоколо беше съвсем тъмно. Въжето бе отвързано и леката лодка под равномерните удари на греблата се плъзна по тъмните води на Нгами.
Глава 20
Осем дни на върха на Скорцев
Останалите със свито сърце гледаха отдалечаващите се другари и си мислеха колко мъчнотии и опасности очакваха младите астрономи в непознатата страна.
Бушменът по всякакъв начин ги успокояваше, като говореше за ловкостта и смелостта на водача и като ги уверяваше, че младите хора не ще срещнат мокололоси. Дори той смяташе, че те са в по-голяма безопасност, отколкото останалите във крепостта — и не се излъга.
Нощем Мокум и моряците по ред пазеха крепостта. Тъмнината покровителстваше мокололосите. До сега тези „пълзачи“ — както ги наричаше Мокум — още не се изкачваха по склоновете на Скорцев, като навярно очакваха подкрепа, за да нападнат европейците от всички страни и да ги накарат да се предадат.