Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 74

Полковник Еверест и другарите му имаха достатъчно бойни припаси, защото сандъка с тях се намираше в същата кола, където лежеше и парната шалупа, и не беше паднал в ръцете на грабителите. Хранителни припаси нямаше, туземците ги бяха разграбили, а в крепостта не можеше да се намери храна дори за два дни за осемнадесет души: шест астрономи, десет моряци, бушмена и туземеца-водач. Това стана ясно веднага, след прегледа на наличните запаси.

След като провериха всичко и закусиха, астрономите и бушменът се събраха при редута, а моряците останаха да пазят стените на крепостта. Приказваха за липсата на хранителни припаси и за настъпващия глад, но не можаха да измислят какво да предприемат.

— За какво се безпокоите? — попита Мокум. — Вие смятате, че хранителните припаси ще стигнат за два дни, но кой ви пречи да тръгнете по-рано? Това можем да направим дори днес. Моколосите не плуват по Нгами, а аз се наемам да ви заведа с парната шалупа до насрещния бряг на езерото.

Астрономите се спогледаха, тази мисъл не им беше минавала през ума, защото се смятаха задължени докрай да изиграят в тази експедиция ролята на герои на науката.

Сър Джон Мърей пръв взе думата и отговори на бушмена.

— Но ние още не сме свършили работата си, храбри ми Мокуме.

— Каква работа?

— Измерването на меридиана.

— А мислите ли вие, че моколосите се интересуват много от вашите меридиани?

— Че не се интересуват от него — това е напълно възможно — възрази сър Джон Мърей, — но ние не сме мокололоси и не можем да не завършим почнатото предприятие. Как мислите вие, другари?

— Точно тъй е — отговори полковник Еверест от името на всички, които напълно споделяха мнението му. — Ние не ще оставим измерването на меридиана. Триангулацията ще продължава, докато има един жив от нас, който да може да гледа в окуляра. Дори ако стане нужда да вършим наблюдения с далекоглед в ръка и с пушка в другата, и тогава не бихме отстъпили!

— Да живее Англия! Да живее Русия! — извикаха неуморимите учени, които заради науката не се спираха пред никакви опасности.

Решението беше взето. Работата щеше да продължи, ако езерото не попречи.

Матвей Струкс, който се беше запознал по-добре с местността през двудневното си престояване върху билото на Скорцев, се обърна към другарите си със следните думи:

— Господа, работата ще бъде мъчна, ще иска много усилия, но все пак е възможна. Цялата работа се свежда към геодезичното съединяване на Скорцев с една станция, разположена северно от Нгами. За такава станция избраха на хоризонта един връх, който може да послужи като визирна точка за далекогледите им. Той се издига на северозапад от езерото, следователно страната на триъгълника, която съединява Скорцев със станцията, ще пресече Нгами накриво.

— Ако визирната точка е набелязана, в какво се състои мъчнотията?

— Мъчнотията — отговори Матвей Струкс, — е в разстоянието, на което се намира този връх от нас.

— Колко голямо е това разстояние? — попита полковник Еверест.

— Най-малко сто и двадесет мили.