Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 73

На 22 февруари рано сутринта европейците излязоха от крепостта, за да разгледат долината. Слънчевите лъчи осветяваха цялото пространство до хоризонта. Под планината се намираше лагера: в него още горяха огньове, а на жаравата се печеха парчета месо. Тук имаше петстотин туземци. Виждаше се, че те и не мислеха да си отиват, макар да бяха взели колите, конете, воловете и хранителните припаси. На тях очевидно им се искаше на всяка цена да убият европейците и да вземат оръжието им.

Руските и английските учени разгледаха от планината лагера на туземците и почнаха да се съветват с бушмена, какво да правят. За да решат това, трябваше добре да определят положението на Скорцев.

Астрономите знаеха, че южно от планината чак до Карру се простира степ, която се стеснява на запад и на изток. На запад се виждаха хълмове, заграждащи страната на моколосите, едно от големите селища на които се намира северозападно от Нгами.

На север от Скорцев местността се изменяше.

Тя имаше вода в изобилие и беше покрита с богата растителност. Почти на сто мили течеха водите на Нгами. Оттатък местността представляваше лек наклон с гори, ливади и потоци, които се вливаха в Замбези. Тази великолепна местност приличаше на оазис. Благодарение на естествените канали, почвата беше покрита с разкошна растителност. Басейнът на реката Замбези е също тъй важен за Африка, както Дунав за Европа и Амазонка за Южна Америка.

Пред очите на европейците се разстилаше великолепна картина. Планината Скорцев се издигаше над самото езеро и на север се спускаше съвсем отвесно. Въпреки трудното слизане, пътешествениците все пак успяха да стигнат до езерото, гдето се клатушкаше парната шалупа. Значи нямаше да чувстват нужда от вода, следователно, можеха да се държат, додето имат храна.

Защо на тази планина в пустинята беше построена крепост? За обяснение се обърнаха към Мокум, който разказа следното.

В миналото тук често идвали търговци на слонова кост, която тук добивали, и на черна стока, т.е. негри. Войните и грабежите доставяли много пленници, които били продавани като роби. Търговците, които идвали от запад, обикновено минавали по този бряг. Те спирали керваните си на Скорцев и затова тук издигнали укрепление, за да се запазят от нападението на местните разбойници, защото често се случвало продадените пленници да бъдат вземани обратно от туземците, които след това отново ги продавали. Тъй изникнала тази крепост, която сега е почти развалина. Керваните вече минават по друг път, тук не се спират и затова никой не поправя стените, които се рушат. От предишната крепост оставаше само стена във вид на дъга, изпъкналата страна на която беше обърната на юг, а извитата — на север. По средата на тази стена се намираха много бойници и се издигаше дървена кула. Макар и да беше стара, крепостта все пак представляваше убежище за европейците. Докато имаха хранителни припаси, те можеха да се държат зад стените на тази крепост и, може би, биха сполучили да довършат геодезичната работа.