Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 72

За десет минути те стигнаха на върха, при обсадените, които излязоха русите.

Те всички бяха там: Матвей Струкс, Николай Паландер, Михаил Цорн, петимата им моряци. Но от туземците беше останал само верният им кормчия. Окаяните бушмени бяха изоставили и тях, когато надвиснала опасността.

Когато полковник Еверест се показа, Матвей Струкс се показа от една малка стена, която обграждаше върха на планината.

— Вие, господа англичани! — извика той учудено.

— Да, ние, господа руси — важно отговори полковник Еверест, — но тука няма нито руси, нито англичани. Тук има само европейци, които трябва да се съединят, за да се защищават.

Глава 19

Да триангулираме или да умрем!

Думите на полковник Еверест бяха посрещнати със силно „ура!“. Пред опасността от страна на моколосите, англичаните и русите трябваше да се съединят за обща отбрана, като забравят народността. Англо-руската комисия никога не беше тъй задружна, като сега. Уйлям Еймери и Михаил Цорн се прегръщаха, останалите си стискаха един другиму ръцете.

Най-напред англичаните угасиха жаждата си.

В руския лагер имаше достатъчно вода. После всички се събраха в изоставената крепост на върха на Скорцев и си разказаха, какво беше станало след раздялата им в Колобенг.

Защо русите отидоха толкова по-наляво от меридиана си? Навярно по същата причина, поради която англичаните се намериха по-надясно. Планината Скорцев беше единствената височина, която се намираше на равно разстояние между двете дъги и която можеше да служи за удобна станция върху брега на Нгами. Затова напълно естествено е, че двете враждебни експедиции се срещнаха на единственото удобно място за наблюдение. Английският и руският меридиани пресичаха Нгами в две точки, много далечни една от друга, затова и трябваше геодезически да се съедини южния бряг със северния.

Матвей Струкс разказа, че триангулацията от Колобенг насам вървяла успешно. Меридианът, който се паднал на русите, минавал по плодородна, вълнообразна местност, което облекчавало създаването на тригонометричната мрежа. Горещината била голяма, но вода имало достатъчно, а конете и воловете имали чудесни пасбища. За да се избавят от хищниците, палели огньове. Туземното население ги посрещало гостоприемно. На 20 февруари русите стигнали планината Скорцев и стояли там тридесет и шест часа. Ненадейно в долината се появили четиристотин моколоси. Бушмените се разбягали и разбойниците спокойно разграбили колите. За щастие, инструментите и парната шалупа били навреме прибрани. Моколосите лесно могли да се изкачат до крепостта от южната страна, ако не били дошли англичаните.

Ето накъсо разказа на Матвей Струкс. А пък полковник Еверест разказа за своите приключения, страдания и мъки, които бяха изтърпяли, като спомена и за бунта на бушмените. Като сравниха двата разказа, всички признаха, че англичаните много повече са изпатили.

Нощта на 21 срещу 22 февруари мина спокойно. Бушменът и моряците караулеха стената на крепостта. Моколосите не подновиха нападението. Но от огньовете им можеше да се заключи, че те още не се готвят да си отиват.