Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 67

След три четвърти час, крайно апетитното месо беше готово. Скакалците с откъснати глави, крачка и криле приличат много на скариди и са много вкусни. Сър Джон Мърей, който изяде няколкостотин от тях, помоли да направят запас, което съвсем не беше мъчно да се направи, защото за това трябваше да се наведат.

Нощта настъпи, всички отидоха по местата си. Но колите също бяха пълни с тези насекоми. Невъзможно беше да се стъпи, без да бъдат мачкани стотици и хиляди. При такива условия не беше особено приятно да се спи. Небето беше ясно, звездите светеха на небесния свод, и тримата астрономи прекараха цялата нощ в определяне височината на звездите. Това беше по-добре, отколкото да спят всред скакалците. Освен това европейците навярно не биха могли да спят при страшния рев на хищните зверове, които бяха привлечени тука от скакалците.

На другия ден слънцето изгря на ясния хоризонт и денят обещаваше да бъде горещ. Няколко часа след изгряването му се чу глух шум: дигаха се скакалците, които се готвеха да хвърчат по-нататък, за да направят опустошения на други места. В осем часа сутринта над земята се дигна една черна завеса, която скоро закри слънцето. Наоколо стана тъмно, като нощ. Вятърът странно движеше този грамаден облак. Два часа скакалците хвърчаха със страшен шум над лагера, като закриваха светлината, а най-после изчезнаха зад хоризонта.

И когато стана светло, видя се, че печалните предсказания на бушмена се бяха точно сбъднали. Нито едно листенце по дърветата, нито едно стръкче трева по ливадите. Всичко беше унищожено. Земята беше станала жълта и сякаш се беше покрила с кал. Голите клони имаха плачевен вид. Това бе зима всред лято, пустиня в плодородна страна. И веднага в ума изникваше източната поговорка: гдето мине турчин трева не никне. Също тъй няма трева и там, гдето са се струпали скакалци.

Глава 18

Пустинята

Когато на 21 декември свършиха четиридесет и осмия триъгълник и се приближиха до западната страна на Карру, пътешествениците видяха пред себе си истинската пустиня. Нямаше никаква разлика между онази пустиня, която напущаха и онази, която сега се простираше пред тях, цяла изгорена от слънцето.

Животните в кервана страдаха много от липсата на храна. Вода също нямаше. Почвата жадно всмукваше последните капки. Покрита с песъчливи камъни, тя не можеше да задържа нито капка влага.

Това, навярно, беше една от онези местности, по които доктор Ливингстон е минал през своите богати с приключения пътешествия. Не само почвата, но дори и въздухът беше толкова сух, че железните предмети, оставени на открито, не ръждясваха. Според разказа на учения доктор, листата на дърветата били тъй сухи, че се набръчкали и завехнали; мимозите оставали цял ден свити, насекомите, оставени на пясъка, умирали след няколко минути; най-после термометърът, заровен на три дюйма в земята, показвал 134° по Фаренхайт.