Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 68

Такива местности видял знаменитият африкански пътешественик и такива области, разположени между Карру и езерото Нгами трябваше да посетят английските астрономи.

Те се умориха страшно по пътя и се мъчеха от липсата на вода. Тази липса на вода се отразяваше силно и на животните, които се хранеха само със съвсем суха, рядко срещаща се трева.

Пустинята изглеждаше още по-мрачна, защото в нея нямаше никакво живо същество. Птиците бяха избягали от другата страна на Замбези, където в изобилие растяха дървета и треви. Дивите животни също бяха напуснали тази местност, тъй като не намираха храна.

Едва през първата половина на януари пътешествениците видяха стада антилопи, които могат да минат без вода дълго време — няколко седмици. Те принадлежеха към същия вид орикси, които толкова много разочароваха сър Джон. Още по-често се срещаха квамаси с пепелява козина и добри очи — животни, които предпочитаха пустинята пред плодородните местности.

Между това под лъчите на слънцето, в една атмосфера, която не съдържа никак влага и която дори вятърът не освежава, беше страшно уморително да се върши геодезичната работа. Малкият запас от вода се намаляваше бързо. В това отношение пътешествениците почнаха да правят най-голяма икономия. Но въодушевени от съзнанието за важността на задачата, те спокойно търпяха умора и лишения, въпреки мъчната и деликатна работа.

На 21 януари се свърши измерването на седмата част от меридиана, беше измерен още един градус с помощта на девет нови триъгълници, което общо правеше вече петдесет и седем триъгълници.

Астрономите минаха вече една голяма част от пустинята и мислеха да бъдат при езерото Нгами в края на януари.

Полковник Еверест и другарите му бяха твърдо убедени, че ще издържат това трудно преминаване. Но бушменът, който нямаше ободрителна цел, и наемните хора, още по-малко способни да се увличат от научни изследвания, с мъка понасяха лишенията из пътя. Те страдаха много от липсата на вода.

Вече няколко товарни животни, изтощени от глад и жажда, останаха по пътя и страшно беше, че числото на такива случаи само щеше да се увеличава. Негодуванията и оплакванията растяха заедно с умората. Всеки ден положението на Мокум ставаше все по-мъчно и влиянието му намаляваше. Ставаше ясно, че липсата на вода ще попречи да отидат на север и ще накара кервана или да се върне назад, или да завие надясно от меридиана, макар че тогава щеше да се срещне с руския керван.

На 15 февруари бушменът се оплака на полковник Еверест от онези мъчнотии, с които почти не можеше вече да се бори. Коларите не го слушаха. Всеки ден туземците все повече отказваха да се подчиняват. Тези нещастници, уморени от пътя, глада и жаждата, имаха плачевен вид. При това воловете и конете, като не намираха дори суха трева, съвсем отказваха да вървят напред.

Полковник Еверест напълно разбираше всичко това. Но строг към себе си, той се отнасяше също тъй и към другите. Той каза, че по никой начин не ще прекъсне работата, и ако всички дори откажат да вървят с него, ще тръгне сам. Двамата му другари мислеха също като него.