Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 69

Бушменът с нова енергия запредумва туземците да вървят по-нататък. Според неговите пресмятания, те ще стигнат целта след пет-шест дни. Там конете и воловете ще намерят и гора, и трева, и пресни пасбища. Там хората ще намерят цяло море от вода и могат да почиват колкото си искат. Бушменът казваше на туземците, че всичко това ще намерят по-лесно, ако вървят на север. Наистина, ако вървят на запад, това значи да вървят наопаки. А ако се върнат, ще вървят през Карру, където няма растителност, нито извори. Най-после туземците отстъпиха и измъченият керван тръгна пак към Нгами.

За щастие, в тази равна долина геодезичната работа се вършеше много лесно с помощта на стълбове. За да спечелят време, астрономите работеха денем и нощем, с помощта на електрически лампи. Големините на ъглите се получаваха съвсем точно, а това е най-важното в триангулацията. Мрежата от триъгълници постоянно се увеличаваше, защото работата вървеше задружно и правилно.

На 16 януари керванът смяташе да срещне вода, на която природата в тази местност е толкова скъперница.

Най-после на хоризонта се показа едно езеро дълго две мили.

Лесно може да си представи човек радостта на пътешествениците. Всички бързо се спуснаха към тази посока, където под слънчевите лъчи светеше желаната вода.

Стигнаха езерото едва към пет часа вечерта. Конете скъсаха юздите, изскубнаха се от ръцете на коларите и се понесоха в галоп към тъй дълго очакваната вода. Скоро след това те вече стояха във водата до шия.

Но почти веднага бедните животни бързо изскочиха на брега; тази вода не можеше да угаси жаждата им. Тя беше толкова солена, че съвсем не можеше да се пие.

Разочарованието и отчаянието бяха ужасни. Какво по-лошо може да има от излъгани надежди?

Мокум вече си мислеше, че не ще може да отведе туземците от това езеро. Но, за щастие, керванът се намираше вече близо до голямото езеро Нгами и до реката Замбези, гдето можеше да се снабдят с вода — и едничкото спасение беше веднага да вървят напред. След четири дни керванът трябваше да бъде при брега на Нгами, ако геодезичната работа не го задържи.

Продължиха пътя си. Полковник Еверест се възползва от равната местност, като строеше триъгълници с дълги страни, което намаляваше спиранията. Тъй като наблюденията се вършеха и нощем, огнените сигнали се виждаха чудесно и можеха безпогрешно да се визират с помощта на теодолита.

Това беше голяма икономия на време и на сили. Но трябва да се признае, че без чужда помощ те все пак биха загинали по пътя.

На 21 януари равнината почна да се разнообразява. Към десет часа сутринта на северозапад, на около петнадесет мили, се показа една малка планина, висока петстотин-шестстотин фута. Това бе планината Скорцев.

Бушменът внимателно разгледа местността, протегна след това ръка и каза:

— Нгами е там!

— Нгами, Нгами! — завикаха туземците, като се разлудуваха от радост.

Бушмените поискаха да тръгнат веднага и тичешката да изминат петнадесетте мили, които ги деляха от езерото. Но ловецът успя да ги задържи, като им каза, че не трябва да се делят, защото тази страна е пълна с мокололоси.