Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 65

Градът стигна грамадни размери и стоенето под него ставаше опасно.

Уйлям Еймери остави работата и побърза да се скрие в колата. Но едва успя да слезе от хълма, блесна ослепителна светкавица и едновременно се разнесе страшен гръм.

Уйлям Еймери падна като мъртъв. Двамата моряци се спуснаха към него. За щастие, той не беше убит. Мълнията се плъзна по него и го обгърна с огнен стълб. Навярно електричеството беше отвлечено от железните краища на компасовата тринога, която беше в ръцете му.

Младият учен скоро дойде на себе си. Двамата туземци лежеха мъртви, при което тялото на единия беше съвсем черно. Трима души станаха жертва на един удар.

Поразени от смъртта на другарите си, бушмените хукнаха да бягат към лагера. Моряците пренесоха Уйлям Еймери и двамата убити бушмени в колата и сами се скриха там.

Бурята продължи три четвърти час. После времето почна да се изяснява.

Смъртта на двамата туземци страшно уплаши бушмените, които и без това се отнасяха със страх към непонятната им геодезична работа. Те се събраха на съвещание и някои заявиха, че не ще вървят напред.

Почна се бунт. Мокум трябваше да употреби всичкото си влияние, за да успокои туземците. Полковник Еверест обеща да увеличи заплатата. Съдбата на триангулацията беше съмнителна.

Най после тази мъчнотия и сега се отстрани. Когато погребаха двамата туземци, керванът се упъти към хълма, където бяха убити бушмените.

Няколко дни Уйлям Еймери не можа да се оправи. Лявата му ръка сякаш беше парализирана. Но полека-лека болестта премина и той можа пак да се залови за работа.

Следните осемнадесет дни не се случи нищо особено с кервана и всички почнаха да се успокояват. Макар че пустинята се намираше на петнадесет мили от тях, растителността беше разкошна и не се чувстваше липса на вода. Значи можеха да бъдат спокойни за храната на хората и на животните. Но сметката се правеше, без да се вземат предвид скакалците.

На 20 декември вечерта тримата англичани и Мокум седяха под едно дърво, почиваха и приказваха за бъдещите си планове. Духаше лек северен вятър.

Астрономите решиха да измерят през нощта височината на някои звезди, за да определят точно географската ширина на мястото. Небето беше съвсем чисто и следователно звездите щяха добре да се виждат. Но в това време Уйлям Еймери стана, показа на север и каза:

— На хоризонта има облаци и ние грешим, като разчитаме на благоприятна нощ.

— Наистина, грамаден облак се задава — каза сър Джон Мърей, — и при този вятър той скоро ще покрие цялото небе.

— Нима пак ще има буря? — попита полковник Еверест.

— Нищо чудно няма в това, защото се намираме в тропична област — отговори Уйлям Еймери. — Ние едва ли ще успеем да работим през нощта.

— Какво ще кажете за това, Мокуме? — попита полковник Еверест.