Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 64

— Никак не ми върви, драги ми Уйлям! Първият орикс, който убих, беше отдавна — отдавна мъртъв!

Глава 17

Скакалци

След лова на орикси Мокум увери полковника, че керванът е следен, че го заплашва опасност и че моколосите само го чакат да отиде на север. Нападението в северните области е по-удобно, защото в тези места те са много повече.

Но нима трябваше да се върнат и да спрат работата? Нима африканските диваци ще попречат на английските учени да завършат предприятието си? Това трябваше да се обсъди.

Полковник Еверест помоли Мокум да му съобщи всичко, което знае за моколосите. И ето какво разказа бушменът:

Моколосите принадлежат към племето бечуани и чергаруват по пътя за екватора. В 1850 година доктор Ливингстон бил гостоприемно приет в Сезек, резиденция на Себитуан, главен вожд на моколосите, който притежавал голям ум и съединявал под властта си отделните племена. В 1853 година този забележителен вожд умрял в ръцете на Ливингстон. Неговият син Секелету отначало много покровителствал европейците, но след заминаването на Ливингстон отношенията към тях се променили. Той почнал да притеснява не само европейците, но и туземците. Грабежите ставали повечето между езерата Нгами и Замбези и затова било много рисковано за кервана да минава през тези области.

Ето накъсо онова, което бушменът разказа на полковник Еверест. Той прибави, че не преувеличава опасността, но че не се отказва, ако решат да вървят напред.

След едно съвещание беше решено да се продължи работата. Около пет осми от дъгата беше вече измерена и англичаните решиха да завършат работата.

На 27 октомври научната комисия пресече тропика на козирога, а на 3 ноември стана ясно от зенитните наблюдения, че измерването на меридиана е напреднало с още един градус.

Цял месец работата неспирно продължаваше. Мокум внимателно следеше какво ставаше наоколо. Всичко беше тихо, нищо не издаваше присъствието на моколосите и възможно беше опасенията на бушмена да не се оправдаят.

Въпреки всичко Мокум забелязваше безпокойство между бушмените, които знаеха за двете случки, станали накрай гората и при лова на орикси. Те бяха уверени, че не ще избегнат сблъскването с моколосите, а тъй като бяха непримирими врагове, не можеха да чакат милост от победителите. Керванът беше малоброен, особено след разделянето му на две части, поради обявяването на войната. Въпреки своевременните предупреждения на Мокум за мъчнотиите при пътуването, членовете на кервана често изказваха съжаление и роптаеха. Мокум се преструваше, че не забелязва това.

На 2 декември една случка едва не предизвика истински бунт. Небето се покри с облаци. Това бяха кумулуси, накъсани като бали памук, тъмносиви с жълтеникава отсянка. Слънцето стана бледо. Горещината беше нетърпима и нищо не нарушаваше тишината.

Макар и да виждаха това, астрономите не мислеха, че ще трябва да спрат работата. Уйлям Еймери, придружен от двама моряци и четирима бушмени, отиде на две мили източно от меридиана, за да побие стълб, който трябваше да служи за връх на нов триъгълник.

Тъкмо когато побиха стълба, неочаквано премина струя студен въздух и почти веднага се изсипа силен град. Зърната искряха — много рядко явление, и човек би казал, че това са парчета разтопен метал. Там, където падаха, се появяваха искри от земята. От металическите части на колата сякаш излизаха езици.