Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 63

— Я гледай, интересна история! — каза бушменът. — Какво му е на този стар орикс? Постъпката му е много чудна. Ранен ли е или е толкова вече стар?

— Ей сега ще узнаем! — отговори сър Джон, като се спусна към животното с готова пушка.

При приближаването на ловеца ориксът все повече и повече се отпускаше в тревата. Виждаха се само дългите му рога, дълги четири фута, краищата на които се издигаха над зелената трева.

Той се мъчеше не да избяга, а само да се върне.

Сър Джон се приближи до това чудно животно. Когато стигна на сто крачки от него, той гръмна. Очевидно куршумът улучи главата, защото рогата, които по-рано се виждаха, сега изчезнаха в тревата.

Сър Джон и Мокум с всички сили се спуснаха към животното. Бушменът държеше в ръка ловджийския си нож, за да довърши животното, ако е все още живо.

Но тази мярка беше излишна. Ориксът беше мъртъв, толкова мъртъв, че когато сър Джон го дръпна за рогата, в ръцете му остана мека и празна кожа.

— О, свети Патрикий! Ето история, която може да се случи само с мене! — извика той комично, че всеки на мястото на бушмена би се разсмял.

Но Мокум не се разсмя. Стиснатите му устни, набърчените вежди и примижалите очи изразяваха безпокойство. Като скръсти ръце и поглеждаше ту на ляво, ту на дясно, той внимателно изучаваше местността.

Внезапно един предмет привлече погледа му. То беше малка кожена торбичка, украсена с червени арабески, която се търкаляше в пясъка. Бушменът веднага я дигна и внимателно я разгледа.

— Какво е това? — попита сър Джон.

— Това — отговори Мокум, — това е торбичка на мокололос.

— Как е дошла тука?

— Много просто: собственикът я е изпуснал когато е хукнал да бяга.

— Мокололос?

— Сега всичко ще ви стане ясно — отговори Бушменът, като стисна юмруци от яд. — В кожата на орикса е бил моколоса. В него сте и стреляли.

Сър Джон нямаше време да изрази учудването си, когато Мокум забеляза на петстотин крачки от себе си известно движение на тревата и гръмна в тази посока.

Сър Джон и Мокум затичаха към подозрителното място, но нищо не намериха там. Виждаше се по смачканата трева, че преди малко е минавано от тука. Мокололосът беше изчезнал и трябваше да се откажат от мисълта да го проследят в неизмеримото пространство.

Двамата ловци бяха силно обезпокоени от тази случка, която даваше повод за сериозни страхове. Присъствието на мокололоса при изгорялата гора и тази среща показваха, че се стремят да преследват кервана на полковник Еверест. Навярно не без причина туземците-разбойници следяха европейския отряд.

И докато се приближаваха все повече и повече на север, европейците рискуваха да паднат в ръцете на степните разбойници.

Сър Джон Мърей беше много поразен от това, което се случи. Като се върна в лагера, той каза на приятеля си Уйлям с известна горчивина: