Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 62

Сър Джон утвърдително кимна с глава и се премести малко, за да наблюдава по-добре стадото.

Ориксите спокойно продължаваха да пасат. Пазачът проявяваше известно безпокойство, като често повдигаше украсената си с рога глава. Но той беше много далече от ловците, за да може успешно да се стреля в него. Колкото за преследването на стадото, не можеше и да се мисли за това на такава равна долина, по която нямаше никакви препятствия. Може би стадото ще се приближи до гората и в такъв случай сър Джон Мърей и бушменът ще могат да стрелят при по благоприятни условия.

Щастието като че ли им се усмихна. Малко по малко стадото, начело със самеца, се приближи до гората. Без съмнение, те не се смятаха в пълна безопасност всред откритата долина и бързаха да се скрият в гъстата гора. Когато намерението им се разбра, бушменът посъветва другаря си да слезе от коня.

Двамата ловци завързаха краката на конете за една смокиня, като завиха главите на животните с одеала, за да не може цвиленето им да безпокои стадото. После те, придружавани от кучетата, почнаха да се промъкват между шубраците покрай гората, на триста крачки от мястото, гдето пасеше стадото.

Там двамата ловци се спотаиха и зачакаха с готови пушки. От това място, което заеха, можеше добре да се наблюдават ориксите и дори да се любуват на тези красиви животни. Самците малко се отдалечаваха от самките и, по една чудна игра на природата, която се среща много рядко, самките бяха по-добре въоръжени от самците, като носеха на главите си по-силни, завити назад рога. Няма по-красиви животни от антилопите, от които ориксите представляваха един вид!

Между това стадото, което се състоеше от двадесетина животни, се приближи до гората и се спря. Пазачът, както лесно можеше да се забележи, се мъчеше да изведе стадото от долината. Той ходеше из високата трева, като се мъчеше да събере цялото стадо, както прави овчарското куче с поверените му овци. Но животните лудуваха по ливадата и не мислеха да напускат разкошното пасбище. Те не слушаха водача, тичаха, скачаха, като прибягваха от едно място на друго.

Това нещо силно учуди бушмена. Той го сподели със сър Джон, без да му дава каквито и да било обяснения. Ловецът не можеше да разбере постъпката на стария самец, не можеше да разбере, защо иска да изтика стадото в гората.

Това се продължава известно време. Сър Джон нетърпеливо стискаше дулото на карабината. Мокум едва го задържаше.

Мина се цял час и ловците почнаха вече да губят търпение, когато изведнъж едно куче, навярно също тъй нетърпеливо като сър Джон, силно залая и се спусна в долината.

Ядосаният бушмен беше готов да застреля предателското животно. Но стадото вече се носеше с най-голяма бързина, без да се озърта, и сър Джон разбра, че никакъв кон не можеше да го настигне. След малко ориксите изглеждаха вече като черни точки, които се мяркаха във високата трева.

Но, за най-голямо учудване на бушмена, старият самец не беше дал сигнала за бягство на стадото. Противно на това, което се наблюдава винаги у антилопите, той остана на мястото си и не последва поверените му орикси. След като те избягаха, той поиска да се скрие в тревата, за да изчезне после в гората.