Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 61

Да, Карру имаше възхитителен вид. Преживните животни също намираха в изобилие всичко нужно за съществуване. Тук се срещаха острокопитни гну, каамаси, които сякаш се състояха само от триъгълници, елени, сърни.

Колко разнообразен дивеч!

Сър Джон Мърей не можа да устои на острото изкушение да иде на лов. И след като получи два дни почивка от полковник Еверест, той ги употреби за тази цел. Разбира се, той има успех през тези два дни заедно с бушмена и Уйлям Еймери, който го придружаваше като любител. Колко нови страници се появиха в ловджийския му дневник! Колко трофеи ще занесе в шотландския си замък! Като се отдаде изцяло на лова, той съвсем забрави и геодезичната работа, и триангулацията, и меридиана.

Кой би можал да мисли, че ръката, която тъй твърдо държеше пушката, също тъй добре умее да борави с окулярите на теодолита! Кой може да помисли че това око, което тъй вярно се прицелва в антилопите, е също тъй остро и внимателно, когато търси в небесните съзвездия звезда от тринадесета величина! Да, сър Джон Мърей изцяло се отдаде на лова през тези два дни, при което съществуваше опасението, че никога вече не ще стане астроном.

Между всички дребни произшествия трябва да се отбележи едно съвсем неочаквано обстоятелство, което накара бушмена сериозно да се усъмни в успеха на експедицията. Основателните си страхове той сподели с полковник Еверест.

Това се случи на 15 октомври. От два дни сър Джон се отдаваше на ловджийските си инстинкти. Едно стадо от двадесетина антилопи се показа на около две мили в дясно от кервана.

Като ги разгледа, Мокум се убеди, че те бяха особен вид антилопи, известни под името орикси, улавянето на които е крайно мъчно и е мечта за африканските ловци.

Бушменът обясни на сър Джон, че му се удава великолепен случай за лов и му предложи да го използува. Той му разправи колко е мъчно да се уловят тези орикси, които тичат по бързо от най-бързите коне, тъй че известният Куминг, когато отиваше на лов за тях в страната на мокоазите с най-добри коне, през целия си живот не е успял да хване и четири от тези великолепни антилопи.

Това беше предостатъчно, за да подтикне почтения англичанин да иде на лов за антилопите. Той взе най-добрия си кон, най-хубавата си пушка, най-хубавите си кучета и нетърпеливо тръгна пред бушмена, като вървеше покрай гората, близо до която пасеше стадото антилопи.

След като яздиха един час, ловците се спряха. Мокум се скри зад една смоковица и показа на другаря си стадото, което пасеше на няколкостотин крачки от тях. Предпазливите животни още не ги бяха забелязали и спокойно продължаваха да пасат. Изведнъж едно от тях застана на щрек. Бушменът показа това на сър Джон.

— Това е пазач — каза му той. — Животното навярно е крайно опитно. При най-малката опасност то ще почне да блее и тогава цялото стадо, начело с него, ще побегне с всички сили. Само от близо и съвсем безпогрешно трябва да се стреля в тях.