Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 60

Такава беше местността, която трябваше да премине полковник Еверест със спътниците си, преди да стигне истинската пустиня, която се простираше по бреговете на езерото Нгами.

Сега напълно е ясно защо бушменът толкова се стремеше да мине по тази местност, преди сушата да унищожи всичко. Той каза съображенията си на полковник Еверест, който си взе бележка от тях и обеща да побърза с работата. Но във всеки случай бързината не трябваше да се отрази на правилността и точността на работата. Не във всеки момент е удобно да се правят ъгловите измервания. За това се изискват известни атмосферни условия.

По такъв начин работата не можеше да върви много бързо, макар че бушменът крайно настояваше за това. И той през всичкото време се страхуваше, че, когато пристигнат в Карру, ужасната жега ще успее да унищожи там всичката растителност.

Но когато триангулацията заведе астрономите в Карру, те можеха да се наслаждават на всички дарове на природата, които тя щедро сипеше пред тях. Никога още до сега работата не ги беше довеждала всред такава чудна природа. Въпреки ужасната горещина, потоците даваха достатъчно влага. Грамадни стада си намираха изобилна храна по великолепните пасбища. Тук имаше няколко напълно проходими гори, прилични на английски паркове, които на места се зеленееха като грамадна ливада.

Полковник Еверест не се възхищаваше много от величествената природа. Но сър Джон Мърей и особено Уйлям Еймери се подадоха на поетично настроение под влиянието на тази разкошна местност, която беше захвърлена всред африканските пустини. Сега младият учен си спомняше с тъга за Михаил Цорн и за навика им да изливат един пред други душите си. Той навярно също би се наслаждавал през времето между наблюденията, те биха могли да мечтаят и да си поприказват.

Тъй керванът се задълбочаваше все повече и повече в тази чудна страна. Ята птици пееха и хвърчеха над полята и горите. Между другото се срещаха корани, които принадлежеха към рода на дроплите! Виждаха се също и южноафриканските дакопи, месото на които е много вкусно и се цени. И още много птици, които не се ядат, привличаха вниманието на европейците. По бреговете на потоците или по повърхността на реките няколко големи птици пъдеха лакомите врани, които се опитваха да грабнат яйцата им от направените в пясъка гнезда. Сини жерави с бели черти на шията, червени фламинго, пепеляви рибари, бекаси, калаени, които често седят върху гръбнака на биволите, дъждовници, ибиси, сякаш покрити с йероглифни знаци, безброй пеликани — всичко това крайно оживяваше местността. Тук липсваше само човека.

От птиците най-голям интерес представляваха умните тисерини. Зелените им гнезда, изплетени от тръст или тревни стъбла, висяха като круши по клоните на плачещите върби. Уйлям Еймери ги взе за особен вид плодове и откъсна един-два. Но какво беше учудването му, когато чу да долита отвътре чуруликане като от врабчета. Лесно можеше да се разбере, защо някои пътешественици по Африка мислеха, че съществуват дървета, от плодовете на които излитат живи птички.