Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 59

Чу се гърмеж, но куршумът, вместо да се забие в месо, удари в рога, краят на който се счупи и отхвръкна. Животното като че ли дори не почувства изстрела.

— Този изстрел не се брои — каза бушменът, — защото не улучихте месестата част.

— Не, този изстрел се брои и аз ви дължа една лира, но искам да повторя на една лира. Или ще се квитосаме или ще ви дължа две лири.

— Както искате, сър Джон, но ще изгубите!

— О, колкото за това, ще видим!

Сър Джон пак напълни карабината и гръмна втори път, като този път се целеше в бедрото. Но куршумът попадна на място, където кожата образува бръчка, отскочи и падна на земята. Носорогът бавно отстъпи на няколко крачки.

— Две лири! — каза Мокум.

— Искате ли да се обзаложим пак на двойно? — попита сър Джон.

— На драго сърце.

Този път сър Джон почна вече да се сърди. Като събра всичкото си хладнокръвие, той се прицели в челото. Куршумът отиде там, където мереше, но отскочи като от металическа броня.

— Четири лири — спокойно каза бушменът.

— Още на четири! — едва ли не в отчаяние извика сър Джон.

Този път куршумът се заби в бедрото на носорога, който направи грамаден скок. Но вместо да падне мъртво, животното с неописуема ярост почна да скубе храстите.

— Струва ми се, че още мърда, а? — пошегува се ловецът.

Сър Джон не можеше да се владее. Хладнокръвието му съвсем го напусна. Той заложи на петия куршум изгубените осем лири. И пак загуби.

Той пак удвои залога и най-после, едва след деветия изстрел, животното падна.

Сър Джон извика „ура“ от възторг. Той забрави облога, разочарованието, той съзнаваше само едно, че е убил носорога.

Но животното, както сър Джон по-късно сам разказваше в клуба, му излезе соленичко: то му струваше тридесет и шест лири — грамадна сума, която бушменът спокойно прибра в джоба си.

Глава 16

Различни приключения

Към края на септември астрономите напреднаха още с един градус на север. Дъгата от меридиана, която бяха измерили с помощта на тридесет и два триъгълници, съдържаше вече в себе си четири градуса, а това беше само половината от цялата работа.

Тримата учени се отнасяха към работата много усърдно: но работейки трима, те чувстваха понякога такава умора, че бяха принудени да прекъсват работата за няколко дни.

Горещината беше страшна, просто непоносима. Октомври в южното полукълбо е същото, каквото е април в северното, и температурата на двадесет и четвъртия паралел е почти тропична. От няколко дни в първите часове след обед беше съвсем невъзможно да се работи. Това забавяше триангулацията, което страшно безпокоеше бушмена. И ето причината.

На север, на сто мили от последната станция на наблюдателите, дъгата на меридиана минаваше по местност, която туземците наричат Карру. Тази местност напомня мястото в полите на Гогевалдските планини, в Капщадската колония. През време на дъждовете тази страна е крайно плодородна: появява се гъста трева с безброй благоуханни цветя; наоколо се ширват ливади; стада антилопи пасат по тези нови пасбища. Но този период не трае много: най-малко един месец, а най-много шест седмици. Влагата, нагрята от слънчевите лъчи, се изпарява. Почвата става твърда и не може да доставя храна на тревите. Растителността изчезва за няколко дни. Животните се пръсват — и доскоро пълните с живот ливади се обръщат в пустиня.