Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 58

Бушменът пръв забеляза животното, което се беше скрило зад дърветата на около половин миля от хълма.

— Сър Джон — каза той, — съдбата ви покровителства! Ето шукуро.

— Носорога! — извика сър Джон, при което очите му веднага светнаха.

— Да, сър Джон — отговори ловецът, — То е, както виждате, великолепно животно, но се готви да ви пресече пътя на отстъплението. Защо ли толкова се е озверило срещу нас? То е тревопасно животно, но все пак трябва да го изпъдим.

— Може ли да се покатери до нас? — попита сър Джон.

— О, не! — отвърна ловецът. — Тук е много стръмно за неговите къси крака. То ще ни почака долу!

— Нека чака! — каза сър Джон. — Ние най-напред ще изследваме станцията, а после ще го изпъдим.

Сър Джон Мърей и Мокум продължиха прекъснатото изследване. Те внимателно разгледаха върха и избраха място за стълба.

Следните височини на северозапад позволяваха да се построи нов триъгълник и при най-благоприятни условия.

Когато свършиха това, сър Джон се обърна към Мокум и каза:

— Е, какво, Мокуме?

— На вашите услуги съм!

— Нали носорогът все още ни чака?

— Да, чака ни.

— Добре, тогава да слезем долу. Колкото и да е силен, един куршум от карабината ми ще му свети маслото.

— Един куршум! — извика бушменът. — Вие значи не знаете, какво нещо е шукурото. Тези животни са крайно издръжливи. Още не е имало такъв случай, когато да падне от един куршум.

— О! — усмихна се сър Джон. — То е, защото не са употребявали по-рано конически куршуми.

— Конически или кръгли, няма значение — с един куршум не може да се убие такова животно.

— Е добре, мили ми Мокуме — отговори сър Джон, ловджийското самолюбие на когото се засегна, — аз ще ви покажа преимуществото на европейското оръжие, в което се съмнявате!

И като каза това, сър Джон напълни карабината, за да стреля веднага, щом разстоянието позволи.

— Позволете да ви попитам — каза малко засегнатият бушмен, — не желаете ли да се обзаложим?

— Защо не? — последва отговор.

— Аз не съм богат, но се обзалагам на една лира за първия ви куршум.

— Чудесно! — каза сър Джон. — Ако първият ми куршум не убие носорога, ще ви дам една лира.

— Поддържате ли?

— Да, поддържам.

Двамата ловци слязоха от хълма и скоро се намериха на петстотин крачки от носорога, който продължаваше да стои неподвижен. Неговото положение беше много удобно за сър Джон; той можеше да се прицели, където си иска.

Англичанинът беше толкова уверен в успеха, че, преди да стреля, обърна се към бушмена и каза:

— Още ли поддържате баса?

— Да — спокойно отвърна Мокум.

Носорогът стоеше неподвижно като прицелна точка. Сър Джон можеше да се цели, където си иска, за да повали животното.

Той реши да цели в главата му, подтикван от ловджийско самолюбие, особено внимателно се целеше, като беше напълно уверен в точността на оръжието.