Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 57

Когато приготвянето на месото се свърши, Мокум помоли астрономите да опитат това ядене. Европейците трябваше да се съгласят. Първите хапки се показаха неприятни на англичаните, но като свикнаха на това ядене, те намериха, че има чудно приятен вкус. Наистина, такова ядене можеше да се смята неоценимо за кервана, защото често пъти се случваше да минава по такива места, където съвсем няма пресни продукти. Това ядене е лесно смилаемо, дълго време не се разваля и съдържа много хранителни вещества. Ловците приготвиха много стотици килограми от този пемикан и в това отношение керванът беше осигурен за дълго време.

Дните се изнизваха един след друг. Понякога наблюденията се вършеха и нощно време. През всичкото време Уйлям Еймери мислеше за приятеля си Михаил Цорн, като се ядосваше на тази случайност, която стана причина да се разделят. Да, Михаил Цорн би делил с него впечатленията си от тази величествена южна природа.

Колкото за полковник Еверест, той продължаваше да бъде същия типичен англичанин, който беше равнодушен към всичко и който се интересуваше само от тригонометричните си изчисления. Сър Джон не се оплакваше, но и не скриваше съжалението си за изгубената свобода. Но все пак от време на време щастието му се усмихваше. Ако той сам нямаше време да ходи из гъсталаците и да преследва зверовете, това не пречеше на животните да се приближават до станциите и да го откъснат от работата му. В такива случай в него веднага се събуждаше ловеца. Той намираше за необходимо да се защищава.

Веднъж му се случи да срещне един носорог. Тази среща стана на 12 септември и му струваше доста скъпо, както ей сега ще видим.

От няколко дни това животно скиташе около кервана. То беше грамадно шукуро, както го наричат туземците, което стигаше шест фута височина и четиринадесет фута дължина. По черния цвят на кожата му и по-малката му набръчканост от азиатските му родственици бушменът веднага би познал един опасен враг.

Този ден сър Джон Мърей и Мокум отидоха на шест мили от станцията да прегледат една височина, на която полковник Еверест предполагаше да постави стълб. По някакво инстинктивно предчувствие сър Джон взе със себе си карабината с коническите куршуми, а не обикновената ловджийска пушка. От два дни носорогът не се показваше край лагера, но все пак той смяташе да не се отдалечава без оръжие на голямо разстояние. Мокум и другарите му бяха стреляли вече в носорога, но възможно беше грамадното животно да не се е отказало от намерението си.

Сър Джон не изпита съжаление, че е взел тази предпазна мярка. До височината нищо не се случи, но щом стигнаха върха й, в полите на хълма, накрай гората, се показа шукуро. На Джон, който го виждаше за първи път от толкова близо, животното му се стори крайно необикновено. Малките очички на звяра светнаха. Почти правите, слабо завити назад рога представляваха много страшно оръжие.