Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 55

Жул Верн

Всички тези въпроси бяха решени между двамата учени съвсем спокойно и без остроти. Личната им вражда, беше твърде нищожна в сравнение с враждата между народите. Матвей Струкс и полковник Еверест не си размениха нито една рязка дума и бяха изискано учтиви.

Колкото за кервана, решиха да го разделят на две части, като всяка запази своите прибори и своите инструменти. Бушменът, който се беше привързал към англичаните и особено към сър Джон, се присъедини към английския керван. Водача на русите беше един умен и добре запознат с местността човек. Всяка част получи своите инструменти и единият от двойния регистър.

На 31 август членовете на комисията се разделиха. Англичаните тръгнаха по-рано, за да съединят новия меридиан с последната станция. Те напуснаха Колобенг в осем часа сутринта, като поблагодариха на главния началник за гостоприемството.

И ако няколко минути преди заминаването на англичаните някой влезеше в стаята на Михаил Цорн, би видял прегърнати руснака и Уйлям Еймери, които сега бяха станали неприятели по волята на Кралицата и Царя.

Глава 15

Още един градус

След като комисията се раздели, астрономите подобриха още повече работата, но предприятието на експедицията не страдаше от това. Същата точност, същите проверки придружаваха измерването на I-вия меридиан, същите грижи трябваше да придружават всичко. Само че тримата англичани, след като си разделиха работата, трябваше по-бавно и с голяма мъка да вървят напред. Но те не се огорчаваха от това и вършеха същата работа на дъгата на новия меридиан, каквато русите вършеха на няколко мили от тях. Националното самолюбие им служеше за подкрепа в тази мъчна и сложна работа. Сега трима имаха да вършат работа, която по-рано се вършеше от шестима.

По такъв начин изникна необходимостта да се посветят изцяло на предприятието, като имаха пред себе си само една задача — да извършат работата колкото се може по-добре. Уйлям Еймери трябваше почти съвсем да се откаже от мечтите си, а сър Джон Мърей — от изучаването на Южна Африка с пушка в ръце.

Състави се нова програма, която възлагаше на всеки астроном известна част от работата. Сър Джон Мърей и полковникът поеха зенитните измервания и геодезичните наблюдения. Уйлям Еймери замени Николай Паландер, който водеше бележките и изчисленията. Задружно се решаваха само въпросите по избора на станции и по установяването на точки за визиране. За несъгласия и спорове между учените сега и дума не можеше да става.

Само Мокум, както преди, тъй и сега оставаше водач на кервана и ловец. Шестимата английски моряци, които образуваха част от екипажа на „Кралица и Цар“, естествено последваха началника си. Парната шалупа остана у руснаците, но англичаните взеха гумената лодка, която беше добра за преминаване през не много бързо течащи потоци. А пък колите и хранителните припаси бяха разделени по равно.

Разделянето на кервана срещна известни мъчнотии. Туземците, които бяха под началството на Мокум, с неудоволствие се разделиха на две равни части. Може би те бяха прави, като имаха предвид общата безопасност. Виждаха, че ги водят далече от реките, от пасбищата, от познатите места, на север, където чергаруват племена, които тъй враждебно се отнасят към южноафриканците. Напълно естествено е, че те с такова неудоволствие деляха силите си. Но най-после бушменът и водачът ги склониха да се разделят, като ги успокоиха, че ще вървят в една посока и че ще бъдат близо едни до други.