Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 53

На 30 август разносвачът, очакван с такова нетърпение, най-после пристигна. Той беше роден в Килмиан, онзи град, който се намира при едно от устията на Замбези. Един кораб, който беше дошъл там с растителен клей и слонова кост в първите числа на юли, донесе и пощата, която с този туземец изпратиха на мисионерите. По такъв начин тази поща пътуваше около два месеца, защото куриерът трябваше да употреби най-малко четири седмици, за да се изкачи по течението на Замбези.

Този ден стана нещо, което трябва да бъде разказано, защото благодарение на него, научната експедиция се излагаше на различни опасности.

Веднага щом пристигна куриера, главният началник предаде на полковник Еверест европейските вестници. Повечето от тях бяха: Таймс, Дейли Нюз и Журнал де деба. Новините в тях имаха много преголямо значение, отколкото можеше да се очаква.

Членовете на комисията се събраха в главната зала.

След като развърза връзката с вестници, полковник Еверест взе един брой на Дейли Нюз от 13 май 1854 година и се приготви да чете на другарите си. Но едва прочете заглавието на уводната статия, и лицето му се промени, на челото му се показаха бръчки и броят затрепери в ръцете му.

След няколко минути полковник Еверест дойде на себе си и си възвърна обикновеното самообладание.

Сър Джон Мърей стана и се обърна към него:

— Какво прочетохте? — попита той.

— Важни новини, — отговори полковник Еверест, — и много печални. Ей сега ще ви ги съобщя.

Полковник Еверест държеше в ръцете си броя на Дейли Нюз. Другарите му бяха вперили очи в него, без да разбират вълнението му. Те нетърпеливо чакаха, кога най после ще заговори.

Полковникът стана. За най голямо учудване на всички, а особено за Матвей Струкс, той се приближи до руския астроном.

— Преди да съобщя новините, които прочетох в този вестник, бих искал малко да поприказвам с вас.

— Готов съм да ви слушам, — отвърна руският астроном.

Полковникът продължи с важен тон:

— До сега, господин Струкс, чести разногласия и спорове спираха общата ни работа, предприета за обща полза. Обяснявам си всичко това с обстоятелството, че ние двама стояхме начело на тази експедиция, и това положение създаваше постоянно противоречие между нас. Аз мисля, че във всяка работа началникът трябва да бъде един. Нали и вие сте на същото мнение?

Матвей Струкс кимна с глава в знак на съгласие.

— Господин Струкс — продължи полковникът, — по съвсем независещи от нас обстоятелства, това тежко за нас двамата положение скоро ще се свърши. Но най-напред позволете ми да ви кажа, господин Струкс, че към вас храня най-дълбоко уважение, достойно за името ви в научния свят. Освен това приемете уверението ми, че искрено съжалявам за онези недоразумения, които оставаха между нас.

Тези думи полковникът каза с голямо достойнство и дори с отсянка на гордост.

Не се забелязваше и сянка от унижение в тези доброволни, тъй благородно изразени извинения.

Нито Матвей Струкс, нито другарите му разбираха, накъде клонят думите на полковник Еверест. Не можеха дори да се досетят за причината. Може би руският астроном да не се съгласяваше с мненията на полковника и да не желаеше да забрави личната вражда, но той се пресили и отговори: