Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 54

Жул Верн

— Господин полковник, за нашите лични разногласия аз мисля като вас. Не ще търся причините, които са ги предизвикали, но предполагам, че те, не са пречили да изпълняваме общото дело. Аз също ценя вашия ум, вашите способности, и ще направя всичко, за да отстраня личните сметки с вас. Но вие заговорихте за някаква промяна, която ще измени почетното ни положение. Аз не разбирам…

— Скоро ще разберете, господин Струкс — отговори полковник Еверест с глас, в който се долавяше тъга. — Но най-напред позволете ми да стисна ръката ви.

— Моля — отвърна Матвей Струкс, като победи лекото си колебание.

Двамата астрономи си стиснаха един на друг ръцете и не прибавиха нито дума повече.

— Най-после — извика сър Джон Мърей, — най-после станахте приятели!

— Не, сър Джон — отговори полковник Еверест, като пусна ръката на руския астроном, — от тази минута ние сме неприятели! Неприятели, които не трябва да се срещат дори на научна почва.

И като се обърна към другарите си той продължи:

— Господа, обявена е война между Русия и Англия! Ето вестниците, руски, френски, английски, които съобщават това.

Наистина, в това време се беше почнала войната от 1854 година. Англичаните, в съюз с французите и турците, обсаждаха Севастопол. Източният въпрос се решаваше с изстрели по бреговете на Черно море. Последните думи на полковник Еверест паднаха като гръм върху всички. Тази новина направи най-силно впечатление на англичани и руси, у които особено е развито чувството на национално достойнство.

Всички станаха. Простите думи: „война е обявена“ бяха достатъчни, за да променят веднага положението. Доскорошните другари, колеги, учени, сдружени за едно научно дело, станаха неприятели, които вече се измерваха един други с погледи.

Чудно, как действа върху хората враждата между цели народи! Инстинктивно европейците отстъпиха един от други. Николай Паландер, също като другите се подаде на това настроение. Само Уйлям Еймери и Михаил Цорн си размениха по-скоро тъжни погледи, отколкото изпълнени с омраза, и съжаляваха, че не са могли да си стиснат за последен път ръцете, преди полковник Еверест да съобщи тази тъжна новина.

Нито една дума не беше казана. Като се поклониха един на други, русите и англичаните се разотидоха.

Тази нова преграда, това сблъскване между членовете на експедицията, разбира се, ще спре геодезичната работа, но не трябва съвсем да я прекъсне. Всеки, в интересите на отечеството си, се стремеше да продължи почнатата работа. Във всеки случай работата и изчисленията трябваше да се вършат по два различни меридиани.

Подробностите бяха уговорени на съвещанието между Матвей Струкс и полковник Еверест. Съдбата отреди русите да продължат работата по избрания вече меридиан, а пък англичаните да изберат друг на шестдесет или осемдесет мили на запад. Двата меридиани ще бъдат съединени с триъгълници, за да не се нарушава единството на работата.