Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 52

Тази опасност накара да вземат предпазни мерки, но триангулацията решиха да не спират.

На 17 август измерването на третия градус от меридиана се свърши. Вярното определяне на географската ширина напълно изясняваше положението на достигнатата точка. Астрономите измериха тези три градуса с помощта на двадесет и два триъгълника.

Направената върху картата справка показа, че на сто мили на североизток от меридиана се намира селището Колобенг.

След като се посъветваха, астрономите решиха да отседнат за няколко дни в това село, в което навярно можеха да получат новини от Европа. Ето приблизително шест месеца, откак напуснаха брега на оранжевата река и откак бяха съвсем отрязани от цивилизования свят. Колобенг е сборно място за всички мисионери и тук пътешествениците разчитаха да възстановят прекъснатата връзка между тях и Европа. А освен това, там керванът ще си отпочине и ще попълни хранителните си припаси.

Онзи камък, който служеше като точка за визиране при последната работа, беше взет за крайна точка на първата част от геодезичната работа. От него трябваше да се почнат по-нататъшните работи. Географската ширина на мястото беше точно определена.

След като се убеди, че всичко е напълно правилно, полковник Еверест даде знак за тръгване и целият керван се упъти към Колобенг.

Европейците пристигнаха в това село на 22 август, след едно пътуване пълно с тревоги и приключения.

Селото Колобенг се състои от няколко колиби, всред които се издига сградата за мисионерите. На някои карти това село се нарича Литубаруба, а пък по-рано се е наричало Лепололе. Дейвид Ливингстон е живял там много месеци. В 1843 година той е изучавал тука нравите на бедуините, които в тази част на Африка са по-известни под името бактини.

Мисионерите посрещнаха много любезно членовете на научната експедиция. Те оставиха на тяхно разположение всичко най-хубаво в селото. Между другото, в Колобенг още можеше да се види къщата, гдето е живял Дейвид Ливингстон, запазена в същото състояние, в каквото я е намерил историкът Балдуин, т.е. съвсем разрушена, защото бурите при похода си в 1852 година не й отдадоха нужното уважение.

Щом като се понаредиха, астрономите веднага попитаха за новини от Европа. Главният мисионер не можа да задоволи любопитството им, защото шест месеци не беше пристигнал нито един куриер. Но преди няколко дни той чул за разносвача на вестници и телеграми, туземец, който сега е по бреговете на горното течение на Замбези. Според него, този куриер ще дойде в селището най-късно след една седмица. Астрономите решиха да прекарат това време в пълна почивка. Само Николай Паландер проверяваше изчисленията си.

А пък Матвей Струкс избягваше английските си другари и се държеше настрана. Уйлям Еймери и Михаил Цорн прекарваха времето си в разходки из околностите на Колобенг. Приятелството ги свързваше все повече и повече, и никога не можеше да им мине през ума, че то някога ще се скъса, тъй като беше основано върху дълбоката симпатия на ума и сърцето.