Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 51

Ето защо учените бързаха да я минат. Керванът неизбежно ще загине, ако попадне в някой огнен кръг. А тази опасност съществуваше, защото в покрайнините на гората се виждаше още дим.

Мокум подканваше коларите и към пладне лагерът се настани в полите на хълма, който предварително беше отбелязан с помощта на теодолита.

Скалистият масив, с който се свършваше хълма, сякаш беше направен от човешки ръце. Тук сякаш се издигаше ограда от куп камъни, които доста биха зачудили някой археолог, ако попаднеха пред очите му. Конусообразен пясъчник се издигаше над всичко и завършваше този паметник, който някога навярно е бил африкански жертвеник.

Двамата млади астрономи и сър Джон Мърей пожелаха от по-близо да разгледат тази чудна сграда. По върха на хълма те стигнаха до най-горната площадка. Бушменът беше с тях.

Посетителите се намираха на двадесет крачки от сградата, когато изведнъж оттам изскочи някакъв човек, който се беше скрил зад камъните на фундамента. После той с чудна бързина се скри в гъсталака, който огъня беше пощадил.

Бушменът никога не беше виждал този човек, но един поглед беше достатъчен за да го познае.

— Мокололос! — извика той и се спусна след беглеца.

Сър Джон Мърей, който се увличаше от всякакви приключения, го последва. Те заедно претърсиха цялата гора, но не намериха туземеца. Той беше в своята гора, познаваше всички пътечки и затова мъчно можеха да го намерят.

Като научи за приключението с туземеца, полковник Еверест почна подробно да разпитва бушмена. Кой беше този туземец? Какво правеше из тези места? И защо той, бушменът, се е спуснал да го гони?

— Той е моколос, господин полковник — отговори Мокум, — туземец от едно северно племе, което чергарува по притоците на Замбези. Това племе враждува не само с бушмените. Всички мокололоси са страшни плячкаджии, от които се страхуват всички пътешественици в Южна Африка. Във всеки случай ние трябва да употребим всички усилия, за да не ги срещнем.

— Но, бушмено — възрази полковник Еверест, — какво ни интересува тази шайка от крадци? Нима не можем да отблъснем нападението им?

— Сега да — отвърна бушменът, — но тези шайки се срещат повечето на север, а там мъчно могат да бъдат разбити. Ако този моколос е шпионин, в което ни най-малко не се съмнявам, той ще побърза да ни изпрати насреща стотина разбойници. И когато те пристигнат, господин полковник, не отговарям за неприкосновеността на вашите триъгълници.

Полковник Еверест беше много разтревожен от тази среща. Той знаеше, че бушменът нямаше навик да преувеличава опасността и че трябваше да бъдат на щрек.

Намеренията на туземеца бяха подозрителни. Появяването и бързото му бягство напълно доказваха, че са го заварили да подслушва и да гледа. И изглеждаше невъзможно северните племена да не бъдат сега предупредени за близостта на англо-руската комисия. А в такъв случай какво можеше да се направи?