Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 50

След този разговор сър Джон Мърей, крайно обезпокоен, отиде да си легне и скоро заспа, тъй като беше много уморен от лова и от всички приключения през деня.

Към единадесет часа вечерта той внезапно се събуди. Туземците се намериха в необикновено вълнение. Те тичаха на всички страни из лагера.

Сър Джон веднага стана и намери всичките си другари на крак.

Цялата гора беше в пламъци! Каква гледка! В тази тъмна нощ върху черния небесен фон грамадната огнена завеса се издигаше до самия зенит. И в една минута гората на много мили беше обхваната от пожара.

Сър Джон Мърей погледна Мокум, който неподвижно стоеше край него. Но бушменът не отговори на погледа му.

Сър Джон разбра:

Огънят ще направи път на учените през тази непроходима гора!

Вятърът, който духаше от юг, подпомагаше плана на бушмена. Въздухът излизаше като от вентилатор, усилваше пожара и насищаше с кислород тази грамадна клада. Той раздухваше огъня, чупеше горящи клони и ги носеше навътре, където веднага избухваше нов пламък.

Огнената площ се разширяваше все повече и повече. Непоносима жега почна да обхваща лагера. Сухите клони, заедно с овъглените, трещяха и се търкаляха всред тази огнена покривка. Боровите дървета пламваха като факли. Чуваше се ужасен трясък, понякога звучни, понякога глухи гърмежи, от горенето на различните видове дървета. Понякога долиташе ужасен шум, който напомняше избухване на бомба — това беше горящото „желязно дърво“. Небето беше почервеняло. Съвсем червените облаци сякаш също горяха, като че ли пожарът беше се пренесъл и там, на небето. Снопове искри блестяха върху тъмния фон, всред дима.

После се разнесе вой, рев, мучене от всички краища на гората. Мяркаха се сенки, уплашени стада тичаха във всички посоки, преминаваха бързо тъмни силуети, изпускащи страшен рев, по който можеше да се отгатне породата на бягащите. Хиени, биволи, лъвове и слонове бягаха, без да поглеждат назад.

Пожарът продължи цялата тази нощ, целия ден и следната нощ. А на 14 август сутринта едно грамадно пространство, опустошено от огъня, откриваше път в гората на няколко мили. Откри се прохода към меридиана.

И този път съдбата на триангулацията беше спасена поради досетливостта на Мокум.

Глава 14

Едно обявяване на война

Работата се поднови същия ден. Поводът за спор беше премахнат. Полковник Еверест и Матвей Струкс не се помириха напълно, но заедно се заловиха за геодезичната работа.

От лявата страна на този широк проход, образуван от пожара, се издигаше хълм, който ясно се виждаше от пет мили. Върхът му можеше да бъде и точка за визиране и връх на новия триъгълник. Ъгълът, който се образуваше от хълма и последната станция, беше измерен, и на другия ден керванът потегли напред по изгорената гора.

Това беше път, покрит с въглища. Почвата беше още гореща. Тук-таме още пушеха главни и се издигаше топла, съвсем влажна пара. После започнаха да се срещат изгорелите трупове на онези животни, които не бяха успели да се спасят от огнената стихия. Можеше още да се вярва, че пожарът не беше угаснал и че вятърът ще го подеме с нова сила и тогава той щеше да погълне цялата гора.