Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 49

Бушменът стреляше малко. Той изглеждаше погълнат от разногласието на двамата учени, което беше спряло работата. Случката с гората му вдъхваше много по-големи грижи, отколкото на сър Джон. Дивечът по пътя не привличаше вниманието му, а у такъв страстен ловец това е важен признак.

И наистина мисълта за разногласието, отначало съвсем неясна, по-късно обзе изцяло бушмена и полека-лека вземаше в ума му все по-ясни форми.

Сър Джон скоро видя бушмена да си приказва сам, да се запитва и да си отговаря. Той го видя с пушка на рамо, равнодушен при приближаване на космат и пернат дивеч, да се спира понякога, също като Николай Паландер, когато намираше грешка в логаритмите си.

Но сър Джон се отнесе с уважение към тази умствена работа и не пречеше на другаря си да мисли. Два или три пъти през този ден Мокум се приближава до сър Джон и го запитва:

— И тъй, вие мислите, че полковник Еверест и Матвей Струкс не ще имат предлог да се препират, ако вятърът благоприятства.

— Какво искате да кажете с това, Мокуме?

— Зная какво, сър Джон!

— Е добре, правете каквото знаете, Мокуме. Вие ще направите голяма услуга на научния свят и вашето име ще се запази в летописите на науката.

— Това е голяма чест за мене, сър Джон — отвърна бушменът и не прибави нито дума повече, като навярно обмисляше плана си.

Сър Джон не поиска никакви обяснения от бушмена. Но все пак не можеше да се сети, как другарят му мислеше да примири двамата учени, които тъй упорито пречеха за благоприятния изход на работата.

Ловците се приближиха до лагера към пет часа вечерта. Въпросът не се беше мръднал нито крачка напред, а недоразумението между русина и англичанина се изостряше все повече и повече. Честата намеса на Михаил Цорн и Уйлям Еймери не даваше никакъв резултат.

Пълното примиряване след онези оскърбителни загатвания, които бяха успели да си разменят, изглеждаше съвсем неосъществимо. Можеше да се отиде дори до предизвикателство, което би било естествена последица на спора. Триангулацията щеше да бъде съвсем прекъсната, ако всеки от началниците не я продължеше отделно.

Но в такъв случай цялата комисия ще се раздели, а това щеше да бъде много печално за двамата млади хора, които тъй бяха навикнали един на друг и изпитваха взаимна симпатия.

Сър Джон разбра какво става с тях и се проникна напълно от скръбта им. Може би той би ги успокоил, като им предадеше думите на бушмена. Но тъй като не беше уверен в истинността на тези думи, не искаше предварително да вдъхва надежда у младите хора и реши да чака резултата до следния ден.

През цялата вечер бушменът не промени нищо в обикновените си занимания. Той нареди стражата около лагера, както и правеше винаги. Прегледа разположението на колите и взе всички предпазни мерки, за да осигури безопасността на кервана.

Сър Джон почна вече да мисли, че той е забравил намерението си. Преди да си легне, той запита полковник Еверест, какво е настроението му към руския астроном. Полковникът твърдо държеше на своето и се смяташе безусловно прав, като прибави, че ако Матвей Струкс не отстъпи, англичаните и русите ще трябва да се разделят.