Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 48

Денят мина, но двете враждуващи страни не постигнаха никакво съгласие.

На другия ден, 12 август, сър Джон, като предвиждаше, че учените още дълго време не ще се споразумеят, предложи на Мокум да поскитат из околностите, а през това време двамата астрономи можеха да вземат някакво определено решение. Всеки случай едно парче пресен дивеч не ще бъде за изхвърляне.

Винаги готовият Мокум подсвирна на кучето.

Той и двамата ловци се задълбочиха в гората. Като приказваха и дебнеха, те се отдалечиха на няколко мили от лагера. Напълно естествено е, че разговорът се въртеше около обстоятелството, което беше спряло геодезичната работа.

— Струва ми се — каза бушменът, — че ние доста време ще прекараме край гората Равума. Нито един от началниците ни не ще отстъпи на другия. Простете ми за вулгарното сравнение, но те ми напомнят два биволи — единият тегли на ляво, другия — на дясно, когато не искат да вървят заедно, в такъв случай колата не се мръдва.

— Това е страшно неприятно — възрази сър Джон Мърей, — и аз се страхувам, че упоритостта им ще доведе до пълно разногласие. Ако тука не бяха застъпени интересите на науката, аз бих се отнесъл съвсем равнодушно към кавгата на астрономите, мили Мокуме. Тук, в степите на Африка, аз имам с какво да се развличам. И докато те постигнат съгласие, аз ще се разхождам с пушка в ръка.

— Но все пак, значи вие мислите, че те ще постигнат съгласие, а? А пък аз не се надявам на това и мисля, че ще останем тука много дълго време.

— И аз се страхувам от това, Мокум — отвърна сър Джон. — Нашите началници се препират за един маловажен въпрос, който не могат да решат по научен път. И двамата са прави и неправи. Полковник Еверест заяви категорично, че не ще отстъпи и не ще се съгласи с мнението на полковника. И двамата учени, които безусловно биха отстъпили пред научните данни, никога не ще се съгласят по един въпрос, който засяга самолюбието им. Наистина, колко неприятно е, че меридианът пресича тази гора!

— О, дявол да я вземе тази гора — каза бушменът, — когато работата взема такъв обрат! Но отгде им е дошла тази фантазия на учените — да измерват ширината и дължината на земята? Какво ще постигнат, като я измерят крачка по крачка и педя по педя? Колкото за мене, аз с голямо удоволствие бих се отдръпнал от всички тези неща. Предпочитам да смятам грамадно това кълбо, на което живея, и всякакви излишни изчисления само ще намаляват големината му! Не, сър Джон, и сто години да живея, не ще мога да се убедя в ползата от вашите фантазии.

Сър Джон не можа да сдържи усмивката си. Често този въпрос изникваше между него и ловеца. И това дете на природата, този свободен жител на горите и на долините, този безстрашен изтребител на диви зверове не можеше да разбере ползата на триангулацията. Понякога сър Джон се опитваше да го разубеди, но бушменът му привеждаше доводи от първобитната му философия, които предаваше с диво красноречие; и сър Джон, полуучен и полуловец, напълно го разбираше.

Като бъбреха така, сър Джон и Мокум преследваха дребен дивеч, планински зайци, жиосиури (порода гризачи, които Ожили е изследвал и нарекъл graphiceus elepans) и цели ята яребици с кафяви жълти и черни пера. Не можеше да се каже, че в този лов участваше само сър Джон.