Читать «Приключенията на трима руси и трима англичани» онлайн - страница 47

На един въпрос, зададен от полковник Еверест, ловецът отговори:

— Това е гората Равума!

— А колко е широка От изток на запад?

— Четиридесет и пет мили.

— А от север на юг?

— Около десет мили.

— Ами как ще минем през тази гъста маса дървета?

— Не ще минем през нея — отговори Мокум. — Там няма никакви пътеки. На нас ни остава само едно средство — да обиколим гората от западната или от източната страна.

Като чу толкова определените отговори на Мокум, началникът на експедицията изпадна в голямо затруднение. Явно невъзможно беше да се установят точки за визиране в тази гора, която покриваше съвсем равна местност. Ако пък се обиколеше, това значеше да се отдалечат от меридиана на двадесет-двадесет и пет мили. Това, първо, би продължило работата, и второ, би трябвало към тригонометричната мрежа да се прибавят около десетина триъгълници.

Но както и да е, трябваше да се реши какво да се прави с тази преграда. Въпросът беше важен и мъчен за решаване.

Щом лагерът се настани в сянката на група великолепни дървета, далеч около половин миля от края на гората, астрономите се събраха на съвет, за да вземат някакво определено решение.

Предложението да се промъкнат през гъстите дървета беше веднага отхвърлено. Сега оставаше само да се реши — от дясната или от лявата страна да се обиколи гората. Но тъй като меридианът я пресичаше по средата, отдалечаването от него беше еднакво както в едната, тъй и в другата страна.

Членовете на англо-руската комисия решиха, че непроходимата гора трябва да се обиколи. От източната или от западната страна — това беше вече все едно.

Но случи се тъй, че този съвсем незначителен въпрос предизвика ожесточена препирня между полковник Еверест и Матвей Струкс. Противниците, които известно време се въздържаха, изляха скритата си омраза, разговорът ставаше все по-висок, въпросът се изостряше и накрая се свърши с голяма и сериозна кавга.

Напразно другарите им се опитваха да ги успокоят. Двамата началници не желаеха нищо да слушат.

Първият, англичанинът, държеше за дясната страна, която приближаваше експедицията до пътя на Дейвид Ливингстон през време на първото му пътешествие към водопада Замбези. Планът на англичанина беше от полза, защото тази местност, по-известна и по-често посещавана, можеше да представи известни преимущества.

А русинът предлагаше лявата страна, но с единствената цел да противоречи на полковника. Ако полковникът предложеше лявата страна, той би държал за дясната. Кавгата продължаваше и изникваше страха, че членовете на експедицията ще се разделят.

Михаил Цорн, Уйлям Еймери, сър Джон Мърей и Николай Паландер видяха, че нищо не могат да направят и престанаха да се месят в споровете на началниците. Упоритостта им беше толкова силна, че можеше да се страхуват работата да спре на това място и да продължи с две разклонения от мрежата на коси триъгълници.